Опашката на скорпиона

— Също така пукнатите ребра на мулето! Изглежда, били са ударени доста здраво от ударната вълна след взрива. Вероятно ги е повалила.

— Да — съгласи се Нора. — Гауер не е бил близо до мястото, защото иначе щеше да бъде изпарен. Обаче е бил достатъчно близо, за да получи рани от ударната вълна и да оцелее, макар и за кратко. С масивна доза радиация. Преди да умре, е успял да се върне в лагера си в Хай Лоунсъм.

— Това е причината да убие мулето. Гауер го е избавил от мъките му преди сам да умре.

Моруд се облегна на стола си.

— Направо невероятно! Човек е убит от първия взрив на атомна бомба и през всички тези години никой не е знаел за него. — Той започна да почуква с пръсти по плота на бюрото, докато размишляваше. — След като това се е случило във военен имот по време на оръжеен тест, очевидно трябва да включим армията. Затова предлагам следващата стъпка да е информирането на ракетния полигон „Уайт Сандс“ за случилото се. — Той погледна Нора. — Засега това трябва да остане поверително. Не го разказвайте на колегите си в института.

Нора кимна. Питаше се как ще го приеме Уайнграу, когато най-накрая го чуе.

— Защо обаче е бил там горе? — попита Кори. — Какво е правил там?

Моруд я погледна.

— На този въпрос трябва да отговори твоето разследване.

24.

Командният център на армията в ракетния полигон „Уайт Сандс“ сам по себе си приличаше на град, помисли си Кори, когато минаха през пропуска и навлязоха в огряна от слънцето координатна мрежа от метални и измазани с цимент сгради, прострели се по равната долина, полегнала сред пустинните пясъци. Тя, Моруд и Нора бяха пътували до базата в един от неизменните черни джипове на ФБР. Следваше ги шериф Уотс в своя джип. Бяха го информирали за станалото и той силно се удиви.

При портата бяха посрещнати от двама войници в открит джип, които ги съпроводиха покрай няколко жилищни блока, водна кула, игрище за голф и редица бели радарни чинии до тяхната цел — ниска постройка плосък покрив и жълто-кафява мазилка. Спряха на комплект паркоместа, запазени за коменданта.

Кори си пое дълбоко дъх, когато слязоха. Горещата вълна в началото на октомври се беше стоварила с пълна сила върху пустинята и сигурно навън беше не по-малко от трийсет и осем градуса. Горещината се отразяваше от асфалта, а в пустинята отвъд жилищните и тренировъчните райони се въртеше пясъчен смерч.

Макар планините, които ограждаха хоризонта, да бяха високи и впечатляващи, мястото не беше от тези, които някой би нарекъл красиво.

При входната врата ги посрещна друг войник заедно със струя охладен от климатика въздух за „добре дошли“. Той ги преведе през охранителния пост и ги поведе надолу по дълъг коридор.

Командирът на полигона стана, когато влязоха в кабинета му.

— Генерал Мак Магърк — представи се той, докато излизаше иззад бюрото си с протегната ръка.

Първата реакция на Кори беше изненада: той изобщо не отговаряше на нейната представа за генерал. Първо, беше нисък и кръглолик. И вместо всекидневна носеше смачкана полева униформа и като единствено отличие за чин имаше малка черна звезда на капака на левия нагръден джоб.

— Това е моят помощник — каза той, докато се здрависваха. — Лейтенант Удбридж.

За разлика от него лейтенантът беше чернокожа жена, слаба, елегантна и поне петнайсет сантиметра по-висока от генерала.

Всички седнаха на столовете, подредени в полукръг пред бюрото на коменданта. Офисът беше функционален и снимките на бюрото, предположи Кори, сигурно бяха на генералската съпруга и деца. Стените бяха покрити с плакети, почетни грамоти и снимки на ракети в различни етапи от изстрелването им: на земята, издигащи се в небето и избухващи. В края на бюрото бе поставена стойка с две знаменца: на САЩ и Ню Мексико с неговия емблематичен символ Слънцето Зия25.

— И така — започна генерал Магърк, след като се облегна на стола, — трябва да призная, че вашето съобщение силно ме изненада. Само си представете: да намериш останките на човек, убит от опита „Тринити“. Докладвах нагоре по командната верига и беше проявен голям интерес. Както и загриженост. Макар и да се е случило преди седемдесет и шест години, очевидно е трагедия и по тази причина крие в себе си потенциала за отрицателна публичност. Както всички знаем, всичко свързано с атомното оръжие е противоречиво.

— Точно такива са и нашите притеснения — съгласи се Моруд. — Това е една от причините да го държим в тайна.

— Мъдро. Трябва да кажа, че ние в армията оценяваме високо бързината, с която ФБР ни съобщи за случилото се.

— Сега поне знаем, че не е било убийство — каза Моруд. — Обаче все още има някои подробности, които трябва да се уточнят.

Генералът кимна.

Моруд се обърна.

— Специален агент Корин Суонсън отговаря за случая и ще ви информира.

Очите на генерала се спряха върху нея и макар изражението му да не се промени, тя въпреки това долови неговата изненада. Знаеше, че онова, което го е смутило, беше обичайното съчетание от младост и пол.