Опашката на скорпиона

— Не виждам защо не. Доколкото знам, то е повече или по-малко запазено — същите мебели и така нататък. Не поради някаква специална причина. Предполагам, че с времето мисълта да се изнасят нещата се приемала като неудобство. В момента никой от персонала ни няма причина да влиза в тази част на полигона. Мисля, че покривът е подменян един или два пъти, но на практика мястото е същото.

— Кога би било удобно? — настоя Кори.

— Защо не още сега? — Генералът се обърна към помощника си. — Лейтенанте, обадете се в гаража за два джипа с шофьори. — После се обърна отново към Кори. — Пътят е доста — близо сто километра отиване и връщане, но ще пресечем половината полигон и ще минем през красивата планина Сан Андрес — място, което малцина могат да видят.

25.

Потеглиха с двата джипа. Кори седна в първия, който генералът лично караше, а Уотс и Нора се настаниха на задната седалка. Моруд и Удбридж пътуваха във втория.

По хубав черен път, насипан с чакъл, поеха на север към подножието на планината през околност, която не само беше възхитителна, но и недокосната.

— Къде са кратерите от бомбите? — полюбопитства Кори.

Генералът се засмя толкова силно, че заглуши свистенето на вятъра.

— Това е най-големият военен полигон в САЩ. Обхваща площ с големината на Роуд Айлънд и Делауеър взети заедно. Районът, използван за изпитване на оръжия, е по-малко от една десета от един процент. Всъщност това е една от най-добре опазените околни среди в целия Северозапад.

— Как е възможно?

— Когато през 1942 г. армията пое полигона, спря пашата на добитъка. Земята се върна в своето първично състояние. Така всъщност е възможно да хвърлите поглед назад във времето — Ню Мексико преди идването на добитъка. Ако идете до оградата на полигона, ще видите разликата. От едната страна тревата е висока до кръста, а от другата растат най-вече кактуси, търкалящи се бурени и катранени ями. Два века паша са се отразили тежко на почвата.

Кори поклати глава.

— Прилича на Африка.

— Като Африка е — настоя генералът. — Няма да намерите по-добре запазени пасища в целия Запад. Ако си отваряте очите, може да зърнете и някой орикс.

— Орикс?

— Голяма антилопа с дълги прави рога. През 1930-те са избягали от ловно стопанство и тук процъфтяват, защото нямат нужда да пият вода.

Кори почувства как притесненията ѝ се изпаряват пред готовността на генерала да си бъбрят и факта, че сам караше джипа.

— Простете моето невежество, но какво точно се случва тук?

— Това е въпрос, който звучи измамно просто. И така, откъде да започна: тук е мястото, където бяха разработени много от нашите ракети с далечен и среден обсег, като се започне от ракетите Фау-2, присвоени от германците веднага след края на Втората световна война, ракетите „Вайкинг“, системите за въздушна защита „Найк“ и „Пейтриът“. Разбира се, днес се тестват много безпилотници в партньорство с колегите от военновъздушната база „Холоман“, която е наблизо. Също така сме дом на космодрума „Уайт Сандс“ с две огромни писти, използвани някога от космическата совалка, както и писта за аварийни кацания на космически кораби. Освен това обучаваме астронавти. — Той направи пауза. — И разбира се, тук са и ракетните кучета.

— Ракетни кучета? — удиви се Уотс.

Генералът се усмихна.

— Ракетите невинаги се държат както трябва, особено по време на изпитания. Понякога се взривяват във въздуха или се разпадат и парчетата, които падат на земята, не могат да се открият с радар. Да не говорим, че понякога заради скоростта, с която падат, се зариват в пясъка. Затова пръскаме важните части с рибено масло от акула. В случай на неизправност закарваме кучетата и водачите им с хеликоптери до района, в който са паднали отломките, и преди да се усетиш, те вече са ги намерили.

— Това е удивително — възкликна Кори. — Рибено масло от акула. Кой би предположил?

Генералът се оказа истински водопад от информация и беше очевидно, че обича да говори за полигона под негово командване. Освен това знаеше, че от време на време е имало търкания между ФБР и военните. Вероятно генералът искаше да я накара да се отпусне, затова поддържаше лековат тон.

Сега планините започнаха да се извисяват над тях, розови под лъчите на есенното слънце, а пътят зави и навлезе в дълъг каньон.

— Сега ще минем през Сан Андрес — обяви генералът. — От другата страна лежи пустинята Хорнада дел Муерто, където са взривили бомбата. Подножието на планината е красиво, но от другата страна лежи адска пустиня.

Пътят започна леко да се изкачва и стигнаха до проход с незабравими гледки, преди да се спуснат сред поредица тревисти предпланински хълмове. След това завиха на север.