Опашката на скорпиона

— Това е стара легенда — обясни лейтенант Удбридж. — Една от многото стари легенди. А те наистина са много. Някои твърдят, че на връх Викторио са заровени милиард долара. Други смятат, че са двойно повече. Минахме край него по пътя насам.

Кори се огледа наоколо.

— Защо досега не съм чула за това съкровище?

Уотс поклати глава.

— Пошегувах се. Историята е скалъпена през 1930 г. от мъж на име Док Нос, който твърдял, че е намерил голямо златно съкровище във вътрешността на върха. Прекарва останалата част от живота си да събира пари, за да копае и взривява върха, но не е изкарал и пукнат цент.

Генералът кимна.

— Нос бил лъжец от старата школа. Това е била една от схемите му за измъкване на пари от хората. Карал ги да дават средства за така нареченото от него издирване на съкровището. Трябва да призная обаче, че е една от неговите по-добри схеми. Накрая е убит от човек, когото излъгал. Бил застрелян на същия връх.

— Откъде знаете, че няма злато? — попита Кори.

Сега се включи и Моруд.

— Агент Суонсън, Ню Мексико е пълно с легенди за заровени съкровища. На практика всички са лъжа.

— Какво гласи легендата? — настоя Кори. Чувстваше се малко огорчена, че никой не си бе направил труда да спомене легендата пред нея.

— Говори се, че по време на бунта на индианците пуебло — заразказва Уотс — испанските свещеници събрали всички богатства от своите мисионерски черкви, за да ги пренесат в Мексико, когато апахите ги нападнали от засада. Испанците се отклонили от пътя и скрили съкровището в стар рудник някъде в този район, след това запушили входа. През 1930 г. този измамник Док Нос заявил, че намерил съкровището в една шахта на връх Викторио, но случайно я срутил, докато взривявал, за да разшири прохода към нея.

— Важната дума тук е „заявил“ — обади се генералът. — Някой от присъстващите знае ли колко тежат два милиарда долара в злато?

— Шейсет тона — включи се Удбридж.

Генерал Магърк се изсмя.

— Лейтенантът ме е чувала и преди да ругая по този повод. — Той я погледна развеселен. — Повече никакви отговори от теб.

Тя застана мирно.

— Да, сър.

Генералът погледна останалите.

— Но е права. Шейсет тона. Ако ги натоварите на мулета, което значи по четиресет и пет килограма на всяко, ще ви е нужен керван от повече от хиляда и двеста мулета! Дори да е имало толкова мулета в Ню Мексико през 1680 г., няма доказателства, че испанците са изкопали подобно количество злато в целия Югозапад. Освен това на връх Викторио няма изоставен златен рудник или шахта. Въпреки че според геологията там не би могло да има злато, през годините са търсили толкова много хора, че ако в легендата имаше дори само частица истина, все щяха да намерят нещо.

Той огледа вече утихналата група.

— Съжалявам, ако ви се струвам малко разпален. Когато за първи път дойдох тук, легендата очарова и мен, както става с всички. После научих, че това съкровище е било още от самото начало проблем за ракетния полигон „Уайт Сандс“. Нос и неговите иманяри прекарват едно десетилетие във взривяване на върха, без да могат нищо да намерят. След 1942 г., когато районът е затворен, имахме разправии с иманяри, които настояваха да влязат там и да копаят. Четири-пет пъти армията се опита да реши проблема, като разреши на групи иманяри да копаят на върха и в околностите му. Взривяваха и копаеха, и проучваха с най-съвременни уреди, но нищо не намериха. Буквално разкъсаха на части нещастния хълм. Трябва да видите от въздуха на какво прилича!

Кори погледна към Нора.

— Ти знаеш ли нещо за това съкровище?

Тя се усмихна в отговор.

— Кори, всички в Ню Мексико са чували тази история.

— Ох — въздъхна Кори разочаровано, — жалко, защото щеше да бъде чудесно обяснение за наличието на този златен кръст.

— Хайде да водим разследването в действителния свят — намеси се Моруд с доста остър тон и Кори почувства, че се изчервява.

Излязоха отново навън под следобедното слънце.

— Лейтенант Удбридж и аз ще отидем да заключим — каза генерал Магърк, — а вие можете да тръгвате.

Кори, Моруд, Нора и Уотс се упътиха към джиповете.

— Агент Суонсън изглежда недоволна — подхвърли Моруд, когато хижата остана зад тях. — Вече започвам да разпознавам това изражение.

— Това е проста ранчерска къща — каза Уотс. — Радвам се, че можах да я видя, обаче не съм очаквал да попаднем на някакви изненади след седемдесет и пет години.

— И аз се радвам, че я видях — добави Нора. — Тя е част от историята. А генералът много се постара да бъде не само наш гид, но и учител по история. Като се има предвид, че вероятно си има и друга работа, смятам, че прояви необичайно гостоприемство.

— Може би дори прекалено — вметна Кори.

— Аха, това обяснява недоволното изражение — каза Моруд. — Никога не съм срещал по-недоверчив от Кори младши агент. Това е хубава черта, разбира се, но до определена граница.

— Благодаря, сър — отвърна Кори, която въпреки раздразнението се опитваше да се впише в шеговития тон на разговора.

След тези думи се качиха в единия от джиповете и шофьорът потегли, оставяйки зад тях райското кътче.