Опашката на скорпиона

Генерал Магърк влезе отново в къщата, а лейтенант Удбридж го последва. Той спря пред прозореца със скръстени ръце и се вторачи през парцаливите пердета в синята планина зад тях. Мина минута, в която попиваше живописната гледка. След това се обърна и каза с тих глас:

— Трябва да се погрижим за този проблем. И имам предвид веднага.

26.

Сега Кори подтичваше, а не вървеше по препълнения коридор на третия етаж на Презвитерианската болница, без да обръща внимание на препятствията по пътя ѝ. Намали ход, когато стигна до края, където беше стаята на Ривърс. Някак си Моруд беше успял да я изпревари, така че го видя как стои в коридора сред група хора, състояща се от лекар, сестра, двама рейнджъри от Бюрото за управление на земите. Включително онзи, когото беше видяла при първото си идване със сгънат вестник и чаша кафе на пода. Вратата на стаята на Ривърс беше полуотворена.

— Какво се е случило? — попита тя задъхано, когато стигна до групата, и само секунда по-късно осъзна, че е прекъснала напрегнат разговор.

Един по един те всички обърнаха глави към нея.

— Нашият затворник е мъртъв — отговори ѝ Моруд.

Беше станало точно онова, от което се страхуваше. Чу се, че Ривърс, боклукът, който простреля Уотс, беше получил сърдечен удар, и това я накара да полети към болницата.

Обърна се към лекаря:

— Имате ли представа защо? Очевидно не е заради раната в крака.

Лекарят с хлътнало и уморено лице, покрито с еднодневна брада, бавно премигна.

— Имаше усложнения, затова беше все още в болницата. Изглежда, е внезапна смърт заради спиране на сърцето29.

Кори огледа лицата на присъстващите с надежда, че някой ще даде по-смислено обяснение.

— Внезапна смърт поради спиране на сърцето? В това няма никакъв смисъл.

— Ами сърдечният арест — каза лекарят с уморен глас — е най-честата причина за естествена смърт в Америка.

— Какви са тези усложнения? Те ли са го предизвикали?

— Инфекция. Много е вероятно. Обаче внезапната сърдечна смърт може да се случи напълно изненадващо — обясни лекарят. — Не беше на ЕКГ пациентен монитор, така че не можем да сме сигурни дали смъртта е предизвикана от камерна фибрилация30

, или друга латентна аритмия. Холестеролът му беше необичайно висок, може би поради наследствено заболяване, така че и кардиомиопатия31 също е възможност. Онова, което сега можем да кажем със сигурност, е, че смъртта е настъпила заради спиране на сърцето.

— Кори — намеси се Моруд, — наредихме да се извърши аутопсия, така че на всички тези въпроси ще бъде отговорено.

Кори се обърна към рейнджърите в униформата на БУЗ.

— Вие ли бяхте дежурни, когато се е случило?

— Аз бях — заяви единият от тях, когото не беше срещала по-рано. Определено не изглеждаше доволен, че трябва да признае това. На баджа за името беше бродирано „Акимс“.

— Кога стана това?

— Около пет сутринта. Сестрата влезе в помещението, за да провери някакви необичайни данни на монитора в сестринската стая, и след минута изхвърча от стаята. — Той посочи с очи сестрата, която стоеше до лекаря.

— Сърдечен арест — обади се сестрата. — Пациентът не реагираше.

— Разбира се, бяха взети мерки — продължи лекарят. — Сърдечно-белодробна реанимация, електрическа стимулация. Аз обаче предполагам, че сърдечният арест е предизвикал и ИМ, което е довело до смъртта.

— ИМ? — не разбра Кори.

— Инфаркт на миокарда или с други думи, сърдечен удар. Изведнъж прекъсва и кръвоснабдяването на мозъка… — Лекарят поклати глава.

Настъпи кратко мълчание.

— Той беше в болница — повтори Кори. След това се обърна към рейнджъра. — А вие е трябвало да го пазите.

Мъжът пристъпи от крак на крак и след това отново стрелна поглед към дежурната сестра все едно удавник се озърта за спасителен пояс.

— Това не е кардиологично спешно отделение — обясни сестрата на Кори. — Дори не е отделение за долекуване. Пациентът се възстановяваше от огнестрелна рана в крака в отделение за общо лечение, а то бе избрано, защото има обезопасена стая. Инфекцията не беше силна.

— Много удобно — изсумтя Кори.

Тогава усети ръката на Моруд върху рамото си.

— Агент Суонсън, хайде да се разходим.

Когато той започна да я избутва от групата, тя се възпротиви леко и се обърна към рейнджъра.

— Може ли да видя списъка с посетители?

Рейнджърът го вдигна от пода, където лежеше опрян в крака на стола. Кори го взе и позволи на Моруд да я отдалечи от групата. Хвърли поглед в болничната стая на Ривърс, докато минаваха край нея. Единственото легло беше разхвърляно и празно.

Вмъкнаха се в една ниша под стълбището — оазис на сравнително спокойствие в сравнение с оживения коридор.

— Осъзнаваш ли в какво сбърка преди малко? — попита Моруд с лек укор в тона.

Кори си пое дълбоко дъх.

— Какво, сър?

Тя знаеше много добре, но ѝ се стори по-разумно да му даде възможност той да го каже.