Опашката на скорпиона

Реши да започне от задните помещения и постепенно да се придвижва към предната част. Влезе в кухнята и я обиколи, като отваряше шкафовете и чекмеджетата. Повечето бяха празни, като се изключат малко евтини кухненски прибори, кутия за сол и няколко ръждясали капана за мишки. Емайлираната готварска печка беше празна, а подът под нея бе покрит с дебел слой прах. Нямаше ток, но въпреки това отвори хладилника: вътре откри стара стъклена бутилка за мляко, а съдържанието ѝ се беше свело до люспесто покритие. С усилие отмести хладилника от стената: отзад се показа още прах. Подът беше покрит с балатум, избелял и с ужасни шарки, а краищата му се бяха завили нагоре.

Придвижваше се бавно. Първо огледа тоалетната, след това малкото помещение, което беше служило за спалня. В него имаше голям гардероб, за който се надяваше да се окаже истинска златна мина. Но всичко, което намери, беше празен, смачкан пакет от цигарите, раздавани с войнишката дажба, а в най-долното чекмедже „Фермерски алманах“ от 1938 г.

Взе алманаха, пожълтял от годините. Докато го прелистваше, откри различни отбелязвания с молив. Някои от датите бяха подчертани, до други беше поставена чавка. Имаше и няколко бележки под линия с неравен, едва четлив почерк.

Тя се замисли за миг. Хиляда деветстотин трийсет и осма. По това време Гауер още е притежавал ранчото. Дори драсканиците да не бяха негови, по тези страници можеше да се крие важна информация. Извади плик за доказателства от чантата си, пъхна вътре алманаха, запечата плика и го надписа. След като огледа за последен път помещението, за да се увери, че не е пропуснала нещо, тя излезе и мина във всекидневната.

Застана на прага и си пое дълбоко дъх. Това беше последното останало място. През парцаливите пердета на мръсния прозорец можеше да види войника, наклонил стола под опасен ъгъл, да прелиства страниците на списанието. Направи кратка пауза, за да прочисти главата си, след това започна да попива стаята, опитвайки се да си я представи такава, каквато е била преди осемдесет години, когато е била дом, а не развалина. Позволи на очите си да се спират за малко на всеки предмет поотделно: опърпания диван, масата с двата стола, рамкираните снимки, които висяха на напуканата стена, лавиците, по които бяха подредени разни джунджурии.

Отиде при лавиците и започна да ги оглежда подред: няколко стари сбирки на „Рийдърс Дайджест“ и други книги; няколко празни бутилки от вино, които на някого се бяха сторили привлекателни; купчина списания; каубойската шапка и дъската за „Пачиси“, която Уотс беше посочил.

Кори прокара пръст по гръбчетата на книгите. Той остави черта в праха по тях. Имаше няколко заглавия от Зейн Грей34, една Гидеонова

35 Библия от мотела „Пелин“ и един доста прелистван екземпляр на „Ранни легенди от западната граница“ от Хайман С. Зим. Тя свали тази книга от лавицата и започна да я прелиства. Макар да беше омачкана и явно четена често, в нея нямаше бележки като в алманаха. Въпреки това съществуваше вероятността да е една от личните книги на Гауер и в нея можеше да се съдържат връзки с нещо, което би се оказало полезно. Пъхна я в друг плик за доказателства, упъти се към дивана, но се сети за замърсяването от плъхове, затова седна на разнебитената маса. Дървеният плот гъмжеше като картина на Кийт Харинг36 от изрязани драскулки, рисунки и надписи — вероятно бяха дело на отегчени войници, чакащи за някоя тренировка или тест, или нещо друго. Имаше и няколко дати: юли 1945, септ. 44.

Те сигурно бяха дело на служителите от „Тринити“. Някои от рисунките бяха грубо анатомични, а надписите — разновидности на „тук беше Килрой“. Въпреки това Кори старателно направи снимки. След като прибра фотоапарата, седна отново внимателно на стола и въздъхна.

Усилията да вземе съдебна заповед за обиск щяха да си заслужават само ако по-късно нямаше да си хапе задника, докато се чуди дали не е пропуснала онази стъпка, която щеше да реши случая. Изглеждаше сигурно, че когато са конфискували земята на Гауер, той е прибрал всичко ценно, особено ако е било свързано с търсене на съкровища.

Тогава се замисли. Дали Гауер е взел всичко със себе си? Защо в такъв случай е пресичал пустинята близо до ранчото на 16 юли 1945 г.?

Беше проучила допълнително данните за „Уайт Сандс“ след първото идване тук. Въпреки твърденията на неговия правнук, когато Гауер за пръв път е напуснал фермерската си къща, земята е била само взета под аренда от правителството за Проверочна база „Уайт Сандс“. Едва по-късно тези парчета обработваема земя били отнети завинаги и през 1970-те години вече всички са били част от ракетния полигон. През 1942 г., когато семейство Гауер е изгонено, Джим Гауер е имал пълното основание да си мисли, че не след дълго ще си получи ранчото обратно. Никой не е знаел, че скоро в околността ще бъде взривена атомна бомба, и може би той е скрил нещо в очакване на това завръщане.