Опашката на скорпиона

— Изгуби контрол над себе си. Прояви нетърпение. Постави под въпрос познанията на лекаря и способностите на рейнджърите от БУЗ. Това не е начин да получим сътрудничество и подкрепа. Помни, че не си самотен вълк в пустошта. Докато носиш тази значка, представляваш ФБР. Макар причината за смъртта да е доста очевидна, ще проведем аутопсия. — Той замълча за малко. — Зная, че си раздразнена, защото не успя да измъкнеш нищо от този човек. Аз също съм ти леко ядосан заради това. А сега си разстроена, защото няма да имаш друга възможност. Обаче няма нищо да постигнеш, като си го изкарваш на другите.

Кори се вторачи в пода и пое дълбоко лъх.

— Прав сте — въздъхна тя. — Съжалявам. — Наистина ли беше сърдита на себе си? Щеше да анализира това по-късно. — Зная, че лекарят и сестрата са направили всичко възможно. Но тези рейнджъри? Не ме впечатлиха още когато идвах тук за първи път. Не бих се изненадала, ако са дремали, когато…

— Когато какво? Някой се е вмъкнал по магичен начин вътре и е накарал сърцето на този боклук да спре? Цяло чудо, че е живял толкова дълго. Освен това чу сестрата: държали са Ривърс в обезопасено помещение със заключена врата. Тези пазачи са били там, за да пускат само посетители, имащи право да влизат и излизат, при това са отбелязани в списъка. — Той посочи списъка в ръката на Кори. Тя му хвърли едно око. — Тези рейнджъри може и да не са сред най-умните, но нямаш причина да се съмняваш в чувството им за дълг.

— Ей, я виж това! — възкликна Кори. Докато Моруд говореше, тя плъзгаше очи по редовете с посетители. Сега обърна клипборда към него.

— Шериф Уотс, арестувал болния; Лафорж, БУЗ, федерална служба за охрана; Суонсън, ФБР, разпит. Знаем всичко за последния посетител, нали така?

Кори приближи още списъка към очите му.

— Виж последния запис.

Моруд се смръщи.

— Белингейм, военна полиция, АКСАЩ, разпит.

— Какво е АКСАЩ?

— Армейско командване на сухопътните сили на САЩ.

— Значи е дошъл от полигона в „Уайт Сандс“. Каква работа има военната полиция да разпитва Ривърс?

— Не е дошъл от полигона. Най-близката база на АКСАЩ е форт „Блис“, който е разположен до полигона.

— Същото важи и за форт „Блис“. Щом са до полигона, те са част от него, нали така. Какъв интерес имат?

— „Блис“ и ракетният полигон „Уайт Сандс“ са по-скоро като нощ и ден. Във форт „Блис“ са подслонени бронирани дивизии, бригади и командване на противовъздушна защита. О, както и разузнавателен център за тактически операции. Форт „Блис“ е истинска военна база. И не предлагат обиколка с екскурзовод.

— Тогава имат още по-малко причини да разпитват Ривърс.

Моруд взе клипборда със списъка от Кори.

— Тези предположения са губене на време. Този военен полицай може да е дошъл от форт „Блис“. Или форт „Браг“. Или форт „Нокс“. — Той излезе от нишата и тръгна бързо към обезопасената болнична стая. Кори го следваше по петите.

Лекарят и сестрата още стояха пред стаята, но вече се обръщаха да си вървят. Спряха, когато видяха Моруд да бърза към тях. Той ги подмина и се упъти към рейнджъра.

— Акимс? — заговори го Моруд.

Мъжът се изпъна.

— Сър?

Моруд му показа списъка.

— Последният посетител в списъка. Военен полицай Белингейм. Пише, че е пуснат да влезе в двайсет и три часа и пет минути снощи.

Рейнджърът се вторачи в списъка все едно пред него бе главата на Горгона.

— Вие ли бяхте дежурен по това време?

— Да, сър.

— Значи сте видели този човек.

— Да.

— И сте го пуснали?

— Каза, че имал въпроси към затворника.

— Каза ли от коя база е и кой го е изпратил?

— Показа ми документите си, които изглеждаха наред. Аз не… записах от коя база е.

— И не сте поискали да видите неговата заповед?

— Това не е по правилника, сър.

Мускулите на челюстта на Моруд леко изпъкнаха.

— Колко време остана вътре?

— Около десет минути.

— През това време имаше ли някого с него в помещението?

— Не, сър.

— Чу ли нещо необичайно, докато полицаят беше вътре? Например повишени гласове?

— Не, нищо.

— Чу ли затворникът изобщо да е разпитван?

Дълго мълчание.

— Не, сър.

— Единайсет през нощта не ви ли се стори необичаен час за разпит на арестант?

— Сър, не е моя работа да поставям под въпрос подобно нещо.

— Проверихте ли затворника, след като военният полицай си тръгна?

— Да. — Рейнджърът отново пристъпи от крак на крак. — Около петнайсет минути по-късно. Приблизително.

— И какво правеше той?

— Спеше. Както и преди да дойде военният полицай.

— Стойте тук — нареди Моруд, обърна се и тръгна към бюрото на сестрата.

— Какво ще правите, сър? — го попита изотзад Кори.

— Да правя ли? Ще се погрижа да запазят записа от охранителните камери на посещението на военен полицай Белингейм. — Той посочи камерата в ъгъла на коридора. — Ще се погрижа Ривърс да бъде подложен на още по-внимателна аутопсия от обичайното. Не заради причините, които ти изтъкна. Искането е трябвало да мине по обичайните канали и аз искам да знам защо не се случило. Освен това искам да науча какви въпроси е имал нашият военен полицай към затворника. — Той се поколеба, после добави доста сковано: — Кори, поздравявам те, защото се сети да провериш списъка на посетителите.