Опашката на скорпиона

— В колко трябва да се свържа с шерифа?

— В осем часа в шерифската служба на Сокоро.

Това означаваше, че трябва да стане в шест. Не, по-добре в пет и половина.

— Ще бъда на място. И още веднъж, благодаря, сър. Благодаря, че ми давате възможност!

Забеляза, че Моруд ѝ отправи продължителен преценяващ поглед.

— Кори, зная какво си мислиш и искам да ти кажа само едно нещо: човек никога не знае къде може да го отведе случаят. — Той се облегна назад. — Помниш ли Франк Уилс?

— Агент на ФБР?

— Не, охранител в хотел. Една вечер забелязал, че няколко езичета на брави били залепени с лепенка да стоят отворени.

Кори зачака да чуе продължението, докато се чудеше накъде бие Моруд с тази история.

— Изглеждало дреболия — продължи той. — В хотелите езичетата на бравите непрекъснато се залепват за удобство. Франк обаче се замислил и решил да се обади на полицията, независимо дали ще му се смеят за нещо толкова тъпо като няколко залепени ключалки.

Той зачака реакцията на Кори с лека усмивка на лицето.

— И какво се случило?

— Уотъргейт — отговори Моруд.

4.

Кори вървеше по мрачния коридор на третия стаж на Презвитерианската болница. Според нейния опит болниците бяха най-малкото неприятни места и коридорът, по който крачеше, беше образец за отсъствието на ефикасност и радост. Носилки на колела се редяха по протежение на стените като автомобили, паркирани на втора линия. Повечето от тях бяха заети от пациенти в различна степен на съзнание. Стойки за венозно вливане и медицински шкафове със стени от плат затрудняваха още повече минаването. Стаята на сестрите беше претъпкана и всички говореха оживено по телефона или помежду си. Кори тъкмо се готвеше да спре и да попита за упътване, когато зърна онова, което беше нейното местоназначение: в дъното на коридора имаше затворена врата със столове от двете ѝ страни. На единия седеше полицай, а на пода до него имаше сгънат вестник и чаша кафе.

Докато приглаждаше блейзъра си с дланта на едната ръка, Кори се упъти към затворената врата. Мъжът на стола погледна към нея и по униформата му тя установи, че е рейнджър от БУЗ. Беше логично: престрелката беше станала на федерален терен и Бюрото за управление на земите бе отговорно за охраната на затворника. Те имаха специални агенти, но бяха малко и разпръснати на голяма територия, така че въпросното задължение явно беше възложено на някого малко по-ниско в хранителната верига.

— Специален агент Суонсън, ФБР — представи се тя, когато го наближи, и показа значката, полюшваща се на ремъка на врата ѝ. — Тук съм, за да разпитам заподозрения.

Рейнджърът се изправи и се вторачи в значката и картата за самоличност достатъчно дълго, за да е обидно. Накрая, доволен от видяното, кимна.

— Успех — пожела ѝ насмешливо и ѝ подаде клипборд със списъка на посетителите.

— Какво искате да кажете? — попита тя, докато вписваше своите данни.

— Този тип не е продумал и думичка, откакто е тук, като изключим няколкото мръсни думи към сестрите, когато идват да му сменят превръзката.

Той си взе клипборда, отключи вратата, пусна я да влезе, след това отново я заключи. След като прекрачи прага, Кори спря, за да се огледа. Помещението беше още по-голо от обикновената болнична стая. Нямаше картини, телевизор или гардероб. В средата стоеше едно електрическо болнично легло и в него лежеше стрелецът, едната му ръка бе закопчана с белезници към предпазния парапет.

Кори се приближи. Беше практикувала подобни разпити и бе гледала как други ги провеждат, но сега за пръв път беше сама.

— Господин Ривърс? — каза тя. — Пик Ривърс?

Мъжът я гледаше безизразно. Беше в края на петдесетака, среден на ръст и слаб. Макар да не беше бръснат от дни, косата му беше късо подстригана и сресана.

Тя отново извади значката.

— Аз съм специален агент Суонсън от ФБР. Искам да ви задам няколко въпроса.

Думите ѝ отново не предизвикаха каквото и да било. Мъжът продължаваше да я гледа, но по лицето му не беше изписан нито интерес, нито някакво чувство. Тя почака известно време, докато наум преговаряше въпросите, които беше решила да зададе.

— Обвинен сте в предумишлен опит за убийство на полицай. И сте го извършили на наша територия, което го прави углавно престъпление клас Б. Тоест федерално престъпление. Извършили сте го с револвер „Смит & Уесън“, калибър 357 магнум, което е утежняващо обстоятелство и ще бъде взето предвид, когато определят вашата присъда. С една дума, предстои ви да прекарате дълго време в затвора. И както може би знаете, няма федерална система за условно освобождаване, така че ще излежите целия срок. Господин Ривърс, прегледах вашето досие. Зная, че сте прекарали няколко месеца в окръжния затвор. Но в сравнение с мястото, където сега ще идете, той изглежда като детска градина.

Тя замълча, за да види какво въздействие беше оказала тази реч на затворника, заключен към леглото. Доколкото можеше да прецени, нямаше такова. Мъжът беше плъзгал погледа си нагоре-надолу по тялото ѝ, но това беше всичко.

Тя направи няколко крачки към леглото, за да му покаже, че неговото мълчание не я е уплашило.