Опашката на скорпиона

Нора разказа накратко за партньора на Гауер в иманярството; обясни причината за необичайната поза на погребаното тяло и за изоставения медицински вързоп.

— Какъв вързоп?

— Медицински вързоп. Вързоп от оформени камъни, билки и други неща, които притежават свръхестествени или лечебни сили. Трябва да е принадлежал на партньора на Гауер. Това е много ценен предмет и е странно, че го е оставил.

— Не по-малко странно от оставянето на златния кръст. — Кори седна още по-изправена в леглото.

— Да. Обикновено щях да оставя вързопа in situ… Обаче с появата на тези типове в мрака не можех да рискувам. — Настъпи мълчание. — Кори, мисля, че има възможност да намеря партньора на Гауер.

— Какво? След толкова години? Той вероятно е мъртъв.

— Сигурно. Обаче ако научим какво е станало с него по-нататък в живота му, ще ни е от полза. Виж, вързоп с планинска пръст е нещо уникално. Няма два еднакви. Ще ми помогне да установя кой е бил апахът, да разбера дали наистина е бил партньор на Гауер и може би дори да узная какво са търсили.

— Но този вързоп е доказателство.

— Ако намерим този човек и е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.

Кори отвори уста да възрази, но вместо това въздъхна.

— Добре. Елате със Скип сутринта, да речем, в единайсет. Ще запишем вашите показания. А аз ще се опитам да ви уредя фотографии и описание на съдържанието на вързопа.

— Не, не, никакви фотографии. Имам нужда от самия вързоп.

— Стига, бъзикаш се. Не можеш просто да вземеш вързопа. Той е част от веригата доказателства.

— Виж, вие дойдохте на моите разкопки, за да молите за помощ. Вие събудихте интереса ми към всичко това, и то в доста неподходящ за моята кариера момент. Сега ще направим нужното, за да открием какво точно се е случило, или се отказвам.

— Божичко! — Кори се тръшна на възглавницата. — Ще измисля нещо. Междувременно трябва да си починете. Бъди внимателна. Изглежда, и двете сме изправени пред трудности. — После прекъсна връзката.

На около трийсет и шест километра в югоизточна посока, в малко звукоизолирано помещение, пълно с електронно оборудване, генерал Марк Магърк гледаше как лейтенант Удбридж кликва бутона на мишката и спира звукозаписващия софтуер на нейния компютър. След това запази файла и погледна към него.

— Чисто и ясно? — попита той.

Тя върна назад записа — подскачащата стрелка на екрана мина бързо по цифровата линия на вълната, след това пусна отново случайно избрана част от записания разговор. От високоговорителите се разнесе гласът на Нора Кели: „Ако намерим този човек и той е още жив, може да ни каже какво наистина се е случило. Да попълни липсващите места в историята. Може би дори ще може да ни заведе при съкровището.“

— Отлично, лейтенант! — възкликна генералът. — Отлично!

— А ако научат мястото, сър?

— Ако го научат — отговори Магърк, а гласът му стана нисък и мек, — аз знам точния начин да се погрижа да запазят това знание вечно за себе си.

37.

— Значи Гауер е работил с втори човек — каза Моруд. — Негов партньор.

— Да, сър — потвърди Кори. Беше малко след обяд. Нора и Скип Кели бяха дошли в нейния офис, както беше поискала, дадоха показания и направиха частично описание на нападателите, после си тръгнаха. Сега Моруд със зачервени очи прелистваше първоначалния доклад на Кори и съпровождащите го снимки.

— Партньор, който не е бил с Гауер този ден, но който, щом видял умиращия да се връща в бивака, е избягал, духвайки като бандит.

— Така мисли д-р Кели.

— Въпреки това е отделил време да погребе Гауер, да застреля мулето и… да остави златния кръст.

Кори въздъхна. Вярно, в това не виждаше много логика… а Моруд вероятно още по-малко.

— Обаче тези открития и предположения на д-р Кели не са свързани пряко или непряко със снощното нападение срещу тях.

— Не беше намерена пряка връзка, сър.

— Ще видим тази работа — Той замръзна, докато гледаше една от снимките. — Мили боже, това нож „Зиро Толеранс“ ли е?

— Да, сър.

— И археоложката го носи със себе си?

— Точно така.

— Прилича на лимитирана серия. Мястото му е във витрина, а не в нечий джоб.

— Тя го е използвала, за да пореже хубаво един от нападателите. Взехме проби на кръв и тъкани от острието и направихме цял комплект снимки. — Не спомена, че извън тези стъпки Нора беше отказала да предаде ножа като доказателство.

— Е, щом я бива с ножа, добре е да го има подръка. Едва ли ще е трудно да проследим кръвта. — Той остави доклада на Кори настрана и взе друг. — Ще изпратя екип да обезопаси мястото.

— Кое място имате предвид? Хай Лоунсъм?

Моруд кимна отсечено.

Кори едва не зададе въпрос, но успя да потисне подтика. Моруд обаче сякаш вече знаеше какво иска да попита.

— Да, аз поемам ръководството на случая.

По време на изпълненото със смайване мълчание, което настъпи, Моруд отвори втория доклад.

— Пристигна докладът за пълната аутопсия на Пик Ривърс, както и резултатите от изследването на кръвта и другите показатели. Те сочат убедително, че е умрял от… — той отново надникна в доклада — синдрома на Бругада45.