Опашката на скорпиона

Кори се съвзе.

— Синдром на Бругада?

— И аз не бях чувал за него. Синдромът на Бругада е предизвикан от инжектиране на карбамазепин46. Доколкото разбирам, хора със здравословни проблеми или латентни сърдечни трудности, а нашият Ривърс отговаря и на двете условия, може да развият злокачествени аритмии, предизвикани от инжектирането на блокери на натриевите канали. Един от тях е карбамазепин. В този доклад има още много сложни думи: полиморфна вентрикуларна тахикардия; миокардни волтаж зависими натриеви канали; разширена кардиомиопатия. Чувствай се поканена сама да го прочетеш. — Той хвърли документа обратно върху бюрото, където той се приземи върху рапорта на Кори. — Всичко това сумирано води до убийство. Ривърс е бил убит, вероятно от някого, който го е познавал достатъчно добре или е имал достатъчно големи връзки, за да е наясно с общото му здравословно състояние. Ривърс е участвал и в множество противни дела като измама, продажба на антики, придобити незаконно или другояче. Почти сме сигурни, че човекът на видеото от болничните охранителни камери е убиецът. След като смъртта на Ривърс се оказа убийство, изведнъж картината с Гауер, Ривърс, „Тринити“ порасна значително и стана много по-сложна. Затова поемам нещата.

— Значи ми отнемате случая? — Още щом го изрече, осъзна колко дребнаво и ревливо прозвуча въпросът, и съжали, че го е задала.

— Кори, не го приемай лично — отговори Моруд. — Такава е стандартната процедура за всеки случай, който се разследва от агент по време на изпитателния срок. Той трябва да бъде поет от неговия ръководител, щом отговори на определени условия. Този случай в най-голяма степен отговори на условията. — Той плесна доклада на бюрото си, за да подчертае казаното. — Трябва да се гордееш с работата си. Голяма част от първоначалното разследване, свързано с Гауер, е твое дело. А инстинктите ти, особено в болницата, се оказаха полезни в много отношения. Но и сега фактически не знаем дали двамата мъртви мъже са свързани по някакъв начин. За да открием това, трябва да разширим разследването. Разбираш ли?

— Да, сър — чу се Кори да казва. Гласът ѝ прозвуча странно отдалечен.

Моруд се усмихна самодоволно, после поклати глава.

— Естествено, че разбираш. Аз също бих постъпил така. Погледни го откъм хубавата му страна: въвлечена си в много по-голямо разследване, отколкото би могла да мечтаеш, когато за първи път отиде в Хай Лоунсъм. Освен това ще продължаваш да ръководиш жизненоважни насоки на разследването — съдебномедицинската, облъчения труп, произхода на златния кръст. Насоки, както няколко пъти сама ми припомни, са свързани с твоята квалификация. Ще имаш достатъчно работа.

„Хубавата му страна“, помисли си Кори саркастично, обаче кимна и рече:

— Благодаря, сър.

— Още няма защо да ми благодариш. Пред нас лежи дълъг път.

— Но… — започна Кори. Въпреки шока от обявената от него смяна на отговорностите, тя все пак имаше какво да каже: вероятността Ривърс да работи за някого другиго; къде е мястото на „Уайт Сандс“ и генерал Магърк във всичко това; дали би разрешил временно да даде медицинския вързоп на Нора Кели. Щом Моруд вдигна очи нетърпеливо, тя се вслуша в алармените звънци в главата си, просто кимна, завъртя се и излезе от офиса.

Медицинският вързоп и другите неща просто трябваше да почакат.

38.

Кори Суонсън паркира на улицата малко по-надолу от бара „Спейс Харбър“ в Аламогордо. Слезе от колата и се огледа, за да усети мястото. Аламогордо се оказа много по-голям, отколкото беше очаквала, прострял се в подножието на планината Сакраменто. Излъчваше атмосферата на правителствен град — непривлекателен и функционален.

Беше дочула, че „Спейс Харбър“ минава за любимо заведение на базираните в ракетния полигон „Уайт Сандс“ и военновъздушната база „Холоман“ войници. Докато стоеше на улицата заедно с последната вечерна светлина, умираща сред празното небе, почти се изкуши да се качи отново на колата. Това е тъпа идея, каза си тя, примитивно поведение. От друга страна, Моруд не беше забранил да погледне на случилото се от гледната точка на ракетния полигон. Разбира се, докато не вдигаше шум. Нямаше нищо ново, върху което да стъпи — алманахът, който намери, беше внимателно проучен и се наложи изводът, че не е важен за разследването. Освен това нямаше нищо незаконно или неетично млада жена да влезе в бар, за да изпие няколко питиета. Независимо дали е агент на ФБР, или не. Ако някой случайно каже нещо и тя го чуе — толкова по-добре.

След като Моруд не беше готов за по-нататъшен разговор по темата, тя можеше спокойно сама да отиде на лов — лов насред пустинята.