Опашката на скорпиона

Сърцето ѝ блъскаше като чук. Все още цареше тишина. Тя се приготви и с бързо движение ритна вратата да се отвори, отпусна се на едно коляно в поза за стрелба и с пистолета обиколи пространството, подкрепяйки дясната ръка с лявата, стиснала светнатото фенерче в „хватката на Харис“, която беше обучена да използва.

— ФБР, никой да не мърда! — излая тя.

Не се чу друг звук, освен ехото от нейния глас и едва доловимото поскърцване на вратата.

Кори започна бавно да се изправя и докато го правеше, лакътят ѝ закачи електрически ключ от старомодните, които се задействаха и изключваха с натискане. Щом досега не беше предизвикала реакция, едва ли щеше да последва.

Свали фенерчето, но продължаваше да държи пистолета протегнат напред, когато натисна ключа.

Светна гола крушка на тавана. Откри пространство, подложено на същото яростно разрушение като в къщата. Джеси Гауер седеше на стол близо до задната стена. Извитите му назад ръце и крака бяха вързани едни за други зад рамката на стола. Главата му беше килната назад под неестествен ъгъл, но въпреки това можеше да види, че лицето му е кървава маса. Ризата и парцаливите му шорти бяха подгизнали от кръв; още пръски описваха кръг по пода пред стола. Там лежаха и няколко зъба. Беше очевидно, че е изтърпял методичен и зверски побой.

— Джеси? — подвикна тя тихо. След това се приближи към стола.

Вече знаеше какво ще види. Очите на Гауер бяха отворени и замъглени. Не дишаше. Докосна шията му, но не напипа пулс. Плътта му беше студена.

Тя отстъпи назад, изпитвайки леко гадене. Огледа бараката. Половината от нея беше покрита с груби лавици. В другата част се търкаляха стари инструменти, автомобилни части, ръждясващи ламаринени кани, пътни знаци и други боклуци, които, изглежда, някога са били покрити с гумиран брезент. Това обаче беше само мислена реконструкция, защото сега вътрешността на бараката представляваше такъв хаос от отпадъци, че човек в нищо не можеше да е сигурен. Освен в едно: хаосът беше предизвикан от яростно претърсване.

И още нещо: като се имаше предвид степента на разрушение, ако те не бяха намерили онова, което са търсели, тя също нямаше да успее.

42.

Час по-късно, в десет вечерта, ранчото на Гауер се беше превърнало в оживено и претъпкано с хора местопрестъпление. Преносими прожектори осветяваха безмилостно бараката за инструменти и къщата, а работници от екипа за събиране на доказателства в униформи и гащеризони за еднократна употреба се стрелкаха насам-натам с фотоапарати, пликове за доказателства и разнообразно съдебномедицинско оборудване.

Кори Суонсън стоеше настрана от гмежта, облегната върху едната страна на буса на ЕСД. От едната ѝ страна беше Моруд, а от другата шериф Уотс, пристигнал преди няколко минути, докато началникът ѝ я разпитваше какво е видяла.

Уотс свали каубойската си шапка, бръсна невидима прашинка от нея и отново си я сложи.

— И какво точно щеше да ви покаже?

— Нарече го „другото скъпоценно притежание на прадядо“. Каза, че никой не знаел защо толкова го е ценял, но с времето се превърнало в един вид фамилно наследство.

— Будалкаше ли ви?

— Не ми прозвуча така.

— Добре. — Моруд извика съдебния лекар, чиято едра фигура в престилка сияеше призрачно на ярката светлина. — Какво имаш за нас? — попита той.

Мъжът кимна.

— Засега може да се каже, че жертвата вероятно е починала от травматична фрактура на шийните прешлени, причинена от свръхразтягане.

— Счупен врат? — каза Моруд. — Явно са го обработили много добре.

— Ще знаем повече след аутопсията — отвърна съдебният лекар. — Възможно е друго нараняване да е било фаталното, но аз бих заложил на фрактура на шията като най-вероятна причина за смъртта.

— Добре, благодаря.

Моруд се обърна към Кори.

— Агент Суонсън, искам да те похваля — каза той. — Справи се с трудно и неочаквано местопрестъпление грижливо и както трябва.

— Благодаря, сър.

— Утре искам пълен доклад за случая. Особено се интересувам от разговора, който си провела с Джеси Гауер, и какво те е довело отново тук тази вечер.

— Да, сър.

— Питам се дали убиецът е търсил същото нещо — обади се Уотс, — и се е опитал да измъкне местонахождението му от него с бой.

— Побоят наистина изглежда като опит да измъкнат нещо от Гауер, — съгласи се Моруд. — Но нямаме представа какво. Може би е продавал артефакти, за да финансира своята наркозависимост. Още не сме направили инвентаризация на тази барака, обаче тя е пълна с артефакти. Някои са без стойност, а други може да са били… ааа… маскирани, за да изглеждат другояче.

— Фалшификати? — досети се Уотс.

— Така изглежда. Важното е, че има много причини някой да иска да измъкне нещо от Гауер: пари, наркотици, информация или нещо друго.

— Не можем да сме сигурни, че са го получили — подхвърли Кори.

Моруд се обърна към нея.

— Защо?

— Възможно е смъртта на Гауер да е била нещастен случай.

— Нещастен случай? — повтори Моруд. — Искаш ли да знаеш колко кътници преброих в тази барака?