Опашката на скорпиона

— Искам да кажа, сър, че може да не са искали да му счупят врата. Застрелването щеше да е по-разумен начин да го убият, ако са искали смъртта му. Не е ли възможно да са го убили, без да искат, преди той да се огъне?

— Възможно е. Ще видим какво ще пише в доклада на патоанатома по този въпрос. — После се обърна към шерифа. — И така, шериф Уотс, имаме сериозно убийство във вашата област. ФБР ще поеме инициативата, но ще имаме нужда от вашата помощ. Джеси Гауер, земята, на която е живял, и хората, с които е бил свързан — това е във вашата юрисдикция. И разбира се, изисква вашите умения. Зная, че вече имате връзка с агент Суонсън и тя ми каза, че сте помогнали много. Сега ще се нуждаем още повече от вашата помощ. Вие и аз ще работим заедно по този случай.

— Ще се радвам да помогна. Беше удоволствие да се работи с агент Суонсън.

— Добре, чакам с нетърпение съвместната ни работа. Сега вероятно ще искате да обиколите местопрестъплението. — Моруд стисна ръката на шерифа и повика един от техниците на ЕСД, който да го придружи за обиколката, оставяйки Кори с Моруд.

Кори го гледаше как се отдалечава, докато се опитваше да поеме този пресен удар, много ядосана, че Моруд не само ѝ взе случая, но сега ѝ отне и шерифа.

— Значи шерифът повече няма да работи с мен? Прехвърлихте го просто така?

— Е, Суонсън, изкарала си тежка вечер — отговори Моруд, — затова ще се престоря, че не съм чул думите ти.

Кори се изчерви, когато осъзна с какъв тон е говорила на своя началник.

— Сър, не се оплаквам, че Уотс ще бъде част от екипа. Просто работихме толкова добре заедно и аз започнах да разчитам на неговите познания за околността и на връзките му с местните.

— Все още можеш да се консултираш с него, след като ме попиташ.

Беше ѝ потребно голямо самообладание, за да си държи устата затворена след тези думи. Все пак успя със спокоен глас да каже:

— Агент Моруд, имам усещането, че губя вашето доверие.

Моруд затвори очи за малко, сякаш да преброи до десет. Когато ги отвори отново, рече:

— Генерал Магърк ми обърна внимание, че претърсването на старата фермерска къща на Гауер е довело до някакъв резултат. Обаче не чух нищо за това, нито нещо беше включено сред доказателствата.

Кори усети как кръвта нахлува в главата ѝ.

— Не исках да ги включвам сред доказателствата, докато не се уверя, че са свързани със случая.

— Какви са находките ти?

— Стара въздушна снимка, алманах и една книга.

— Какво е значението им?

— Снимката беше скрита зад една картина, в алманаха имаше бележки, а заглавието на книгата е „Ранни легенди от западната граница“, в която има истории за заровени съкровища и подобни. Помислих, че може да съдържа улики за онова, което Гауер е търсил.

— Разбирам.

— Значи генералът се е свързал с вас? — попита Кори.

— Днес ми се обади, а аз нищо не знаех.

— Не е ли твърде удобно да ви се обади?

Моруд се вторачи в нея.

— Какво искаш да кажеш?

— Мисля, че генералът се опитва да ме омаловажи.

— Защо?

— Защо ще се интересува от нещата, които съм намерила?

— Разумно проследява развитието на разследването.

— Дали? Помислете за това, сър. Имаме си работа с възможен скандал, че опитът „Тринити“ е причинил смъртта на човек, фалшив военен полицай уби наш заподозрян, попаднахме на радиоактивни човешки останки, а сега някой е измъчвал и убил наш информатор. Всичко това сочи участието на РБУС по някакъв начин, а Магърк е комендантът.

Моруд поклати глава.

— Генерал Магърк заподозрян? Не може да говориш сериозно.

— Не казвам, че има участие — отговори Кори. — Пряко. Но „Уайт Сандс“ си остава голямо парче от пъзела. — Тя замълча. Точно се готвеше да му разкаже за срещата с лейтенанта от военноморския флот, обаче изражението на лицето му ѝ подсказа, че е по-добре да замълчи.

Моруд поклати глава.

— Суонсън, трябва да знаеш, че агентите новобранци са склонни да задълбават прекалено в своите първи случаи. Обикновено съм последният, който би отхвърлил някоя теория, но тази… — Той я погледна преценяващо. — Направо изби рибата, агент Суонсън — добави с тих безизразен глас, от който тя нищо не можа долови. — Остава да видим дали си права, или не. Обаче едно е сигурно: ако се чуе дори шепот, че ФБР смята генерал Магърк за следствен, всички сме изгубени, освен ако не разполагаме с железни доказателства. Върви и следвай твоите улики. Но го дръж в пълна тайна. Искам всекидневни доклади. До по-нататъшно решение. Разбра ли?

— Да, сър.

— Добре. Тогава върви си вкъщи и се наспи. Докладът ти за събитията тази вечер може да почака до сутринта. — И преди тя да успее да каже и дума, Моруд се обърна и тръгна към гъмжилото от дейност около бараката за инструменти на покойния Джеси Гауер.

43.

Нора намери Ник Еспехо в малък офис в сградата на Банк ъв Албакърки, а табелката на отворената врата го определяше като служител по заемите. Той изглеждаше точно така, както Нора очакваше от млад банкер: син костюм, лъснати обувки, свежо подстригана коса. Изглеждаше в началото на двайсетте. Тя почука на вратата и с широка усмивка той ѝ махна да влезе.

— Д-р Кели, моля, седнете.