Опашката на скорпиона

Тя седна. Не му беше казала по телефона за какво става дума и сега осъзна, че е било грешка, защото широката му фалшива усмивка и топлото посрещане показваха, че я смята за бъдеща клиентка.

— Какво мога да направя за вас? Сега процентите са в мазето…

— Не съм тук като клиентка — извади го от заблуждението тя. — Работя като археолог в Археологическия институт на Санта Фе.

Сърдечното изражение помръкна малко и се смени с по-предпазливо.

— О, съжалявам. Помислих, че сте тук, за да вземете заем.

— Тук съм по препоръка на госпожа Ескаминзин. Увери ме, че можете да ми помогнете.

Щом чу това, изражението му се смекчи.

— Да, разбира се. Моля, кажете за какво става дума.

— Става дума за Нантан Тази.

Този път промяната на изражението му беше драматична. В черните му очи проблеснаха изненада и тъга.

— О, да не е… Какво се е случило?

— Нямам представа. Имате ли нещо против да обясня? Ще бъда колкото е възможно по-кратка.

След като го предупреди, че става дума за поверителна информация, тя му разказа накратко за намирането на тялото на Гауер, опита „Тринити“, стария бивак и медицинския вързоп, принадлежал на Таза. Младият мъж слушаше с голямо внимание, а по лицето му повече от веднъж се изписваше изненада.

— И така — заяви Нора, когато свърши с разказа, — надявах се, че сте чули от него истории за Гауер. Или каквото и да е, което би могло да хвърли повече светлина върху случилото се през този ден.

Еспехо сведе очи.

— Дори мисълта за това е болезнена. Той ми разказа много истории, но те бяха апахски. Легенди и митове на мескалеро. Беше добър човек, но черноглед. Не циничен, а мрачен. Изглежда, имаше усещането, че нашият вид е обречен. И сега разбирам защо. Боже мили! Казахте, че е видял избухването на бомбата?

Нора кимна. Ескаминзин беше използвала същата дума, за да опише стареца: мрачен.

Еспехо се замисли за миг.

— Бях на единайсет или дванайсет години. Нантан живееше извън Мескалеро, горе при Грейвярд Спринг в стара хижа от греди. Ловуваше и сушеше месото. Освен това напояваше малка градина с водата от Грейвярд Крийк. Попаднах случайно на него — яздех нагоре в каньона и подплаших добитъка му. Така или иначе животните бяха полудиви, но той се ядоса. За да се реванширам, насякох дърва и това някак си се превърна в нещо като традиция. В началото се плашех от него: беше много мрачен, никога не се усмихваше и почти не говореше. Но постепенно свикнах с компанията му и той започна да ме кара да върша и други неща. Отнасяше се с мен като с възрастен. Като с равен.

— Споменахте, че ви е разказвал легенди и приказки. За какво друго си говорехте?

— За традиционните вярвания на апахите. Как да живееш добре. Говореше колко е важно да се отнасяме към всичко в света като към нещо свято.

Той помълча за кратко.

— Когато го опознах по-добре, от време на време подхвърляше как ще си отиде, но никога не каза защо и кога. Мислех си, че само си приказва. Но един ден, когато наминах при него, той оседлаваше коня си, бе завързал чувал с вещи зад задния лък на седлото, пушката бе в калъфа. Попитах го къде отива. Отговори ми, че било дошло времето да иде в планината. Бях наистина разстроен. Не го разбирах, но когато зададох още въпроси, той отказа да ми отговори. Заплаках, умолявах го, но той вече беше решил. Затова хукнах обратно, за да оседлая моя кон и да отида с него, но той ме спря. Накараме да обещая, че няма да го последвам. После си тръгна.

— Съжалявам — промълви Нора. — Било е като да изгубите баща.

— Баща и най-добър приятел. Не знаех колко много значи за мен, докато не си замина. Все още се опитвам да повярвам, че е тук с мен по някакъв начин. Заради учението му, нали разбирате, но е трудно.

Нора се поколеба, но все пак попита.

— Знаете ли къде е отишъл?

— Не пожела да ми каже.

— Но сигурно имате предположение.

След тези думи Еспехо замълча.

— Защо питате?

— Чудех се дали може да е още жив?

— Би бил на деветдесет и пет.

Нора кимна.

— Десет години сам да оцеляваш в планината? — добави Еспехо. — Мислите ли, че е възможно?

— А вие?

Еспехо не отговори веднага. Накрая каза:

— Ако е починал, се е върнал в страната на духовете. Ако е жив, не би искал да бъде намерен. Обещах никога да не ходя да го търся.

— Ако е жив, може да ни помогне да разрешим загадката какво точно се е случило през онзи ден. И какво са търсили двамата с Гауер.

Еспехо дълго време не отговори. Накрая рече:

— Ако ви кажа къде смятам, че е отишъл, какво ще направите?

— Ако мога, ще отида там.

Еспехо въздъхна и поклати глава. Отново настъпи продължително мълчание, докато той се беше вторачил в бюрото си и мислеше.