Пешките падат първи

— В знак на солидарност — пошегува се Дмитрий, — за да не ти е скучно.

— На мен никога не ми е скучно — много сериозно отговори тя и отново наведе глава, за да продължи своята прекъсната работа. — По-добре върви в хола, гледай комедията — поне ти да изпиташ удоволствие. Едва ли ще ти е толкова интересно да си приказваш с мен. Аз, когато върша нещо еднообразно, толкова потъвам в себе си, че отговарям напосоки и изобщо почти не чувам какво ми говорят и какво ме питат.

Когато дойде време да си лягат, Платонов отново се притесни, но всичко мина, както през първата нощ. Кира му постла в кухнята на походното легло, пожела му лека нощ и отиде в стаята си. Очите й през цялото време си останаха спокойни и матови, в тях не гореше странният огън, който толкова плашеше Дмитрий. Явно тя наистина не си бе доспала на вилата, защото не чете книга, преди да заспи. Копчето на аплика щракна веднага след като Платонов чу меката въздишка на пружините под тежестта на тялото й.

6.

Виталий Василиевич Сайнес подреди пред себе си копията на документите, оставени вчера в гардероба на Киевската гара. Ей, голям хитрец бил този Платонов! Дявол да го вземе, беше изровил отнякъде всички актове, фактури, сметки, експертизи. Каква хала, а! Обаче нищо де, няма още дълго да се разхожда на свобода. Подкуп от двеста и петдесет хиляди долара и убийство на служител от милицията не са какво да е. Докато се оправдае човек, може да пукне.

И тъй, какво имаме в крайна сметка? Платонов живее при някаква мадама, имаме адреса й, утре сутринта ще имаме и името. Както и да е, докато седи там заключен, не е опасен. Притежава документите по златосъдържащите отпадъци, които съвсем недвусмислено водят към фирма „Вариант“. Това вече е лошо. „Вариант“ ще трябва да изчезне, както преди това изчезна „Артекс“ — всички документи ще бъдат унищожени и ще започнем нов живот. Механизмът е регулиран, планът ще протече нормално.

Но за Платонов трябва да се реши нещо. Прекалено нахално е това момче, вре се в краката ни, пречи на работата. А сега и тази мацка му помага, очевидно той й е разказал всичко, посветил я е в подробностите. Платонов е стара пушка, може да ни направи гадост, но не и да допусне глупост. Ами мацката? По всичко личи, че няма милиционерска школовка, в гаровия гардероб се издаде, както никой професионалист не би го направил. И после довлече „опашката“ чак до дома си, нищо не забеляза. Не, не е милицайка, а тогава значи е още по-опасна, защото като не разбира правилата на играта, може да направи някоя глупост. Платонов и неговият помощник Агаев бяха абсолютно наясно: докато нямат в ръцете си всички уличаващи документи, всички до един — ни гък, ни мък: щом не можеш да докажеш нищо, на кого е потрябвал излишен шум? Това не са ти застойните времена, когато пуснеше ли се приказка за нещо такова — ти ли си откраднал, от тебе ли са откраднали, — сбогом на репутацията! Днес, докато съдът не произнесе присъда, ти си честен човек и спокойно продължаваш дейността си, включително и политическата. А някои дори и в Думата ги избират, докато са под следствие в Лефортовския затвор, охо! Така че докато детективчетата не разполагат с целия комплект документи, можем спокойно да си работим, да измъкваме парите от страната и да ги прехвърляме на Запад. И детективчетата разбират това, и техните противници в играта го разбират. А почне ли някой дилетант да се прави на умен и да крещи с цяло гърло за машинациите, крехкото равновесие се нарушава и понякога се стига до необходимостта този дилетант да бъде премахнат. Тогава вече се започват сложнотиите: кой го е убил, пък защо го е убил…

Виталий Василиевич още веднъж прегледа документите и взе решение да почака няколко дни. Ако вълната не улегне, въпросът с Платонов и неговата мацка ще трябва да се реши по най-радикален начин.

Осма глава

1.

Детството на Сергей Русанов премина в страх, че родителите му ще се разведат. Перспективата семейството да се разпадне се бе появила пред момчето, когато то беше на шест години. Тогава баща му за пръв път ги напусна заради друга жена и се върна чак след две години. За втори път това се случи, когато Серьожа навърши единайсет. Баща му ту ги напускаше, ту се връщаше, като молеше майка му за прошка и обещаваше това никога вече да не се повтори, после пак нещо го прихващаше и той ги напускаше и отново се връщаше.

Серьожа безумно обичаше родителите си и беше щастлив само когато ги виждаше заедно. Толерантността на майка си той приемаше като нещо, разбиращо се от само себе си, но с годините започна да се страхува, че един прекрасен ден тя няма да приеме обратно баща му. Самият Серьожа беше готов да му прости какво ли не, само и само всеки ден да го вижда вкъщи, до майка му, до себе си.