Пешките падат първи

Той бързо обу стария анцуг, който Кира изрови от скрина, и започна работа. Лепилото се нанасяше равно и добре стягаше, стените постепенно се покриваха със светлите тапети със златист орнамент и скоро Дмитрий изпита познатото радостно чувство, което го спохождаше винаги когато работата му спореше и резултатът беше налице. Днес успяваше дори да изрязва ролките така, че рисунъкът по местата за прихлупване на ивиците да съвпада до милиметър. Сепна се едва когато разбра, че се занимава с антрето почти от три часа и през това време не е чул никакъв звук, освен шумоленето на вестникарските страници.

Дмитрий тихичко надникна в стаята. Кира седеше в същата поза, в която я бе оставил, и внимателно преглеждаше вестниците.

— Кира, защо не си починеш малко? — предложи й той. — Ще запаря пресен чай.

— Не съм уморена — тихо отвърна тя, без да повдигне глава.

На Платонов му стана неудобно, реши да отложи пиенето на чай и да довърши лепенето на тапетите. Щом Кира не е уморена, и той ще трябва да поработи още, за да не изглежда като мързеливец.

Точно когато мажеше с лепило последната лента, чу гласа на Кира:

— Струва ми се, че намерих. Фирма „Вариант“ обявява, че прекратява дейността си и предлага на всички, които имат претенции към нея, да ги предявят в течение на един месец от датата на публикуването на тази обява.

Дмитрий се втурна в стаята:

— Къде е? Покажи ми!

— Ето тук, оградих я с молив.

Той внимателно прочете набрания със ситен шрифт текст. Точно така, фирма „Вариант“ бе тръгнала по същия път, по който бе минала предшественичката й „Артекс“. Но защо? Нима Серьожка Русанов е действал непредпазливо и ги е подплашил? Колко жалко! Серьога е опитен детектив, но никой не е застрахован от грешки. В края на краищата и самият той, Платонов, преди няколко месеца подплаши „Артекс“.

— Това ли е, което търсеше? — попита Кира, която внимателно го наблюдаваше.

— Да. Благодаря ти.

— Разстроен ли си?

— Разбира се. Сега те с чиста съвест ще унищожат всички документи, свързани със златосъдържащите отпадъци, и ще измислят някаква друга афера, ще създадат нова фирма и ще започнат всичко отначало. Разбира се, рано или късно аз ще ги измъкна на бял свят, не могат да ми избягат. Естествено, при условие че не вляза в затвора за подкуп, който не съм вземал, или за убийство, което не съм извършвал. Но пак е жалко: толкова труд на вятъра. Заради това убиха Тарасов, Славка Агаев, мен изтормозиха, а накрая взеха, че се самоликвидираха. И сега иди, че ги лови.

След обяда чак до вечерта Платонов се занимава с ремонта на жилището, без повече да продума. Кира изми съдовете и започна да пере. След като приключи работата си, Дмитрий отиде в банята да се измие и остана като гръмнат: Кира бе застанала на един крак върху крайчеца на ваната и повдигната на пръсти, простираше прането.

— Слизай веднага — уплашено засъска той, — ще паднеш и ще се потрошиш цялата.

— Няма да падна — невъзмутимо отвърна тя. — Имам добър баланс и никога не губя равновесие.

— Слизай, като ти казвам! — ядоса се Платонов. — Аз ще просна прането.

Той протегна ръце, внимателно свали Кира и я постави върху теракотения под. За някакви мигове те се озоваха съвсем близо един до друг и Платонов отново видя познатото лумване на загадъчния пламък в дълбочината на очите й. Замря, като си помисли, че сега вече няма измъкване от целувката, но в същата секунда Кира леко се отблъсна от него и направи няколко крачки назад.

— Простирай прането, а аз ще ида да приготвя вечерята — с лека усмивка каза тя и излезе от банята.

Късно вечерта, преди да си легнат, Кира му напомни, че утре е събота.

— Трябва да отнеса продукти на родителите си. Помисли по кое време ще ти трябвам и тогава ще замина и ще се върна по най-бързия начин. Ако искаш, да направим като миналия път. Ще замина късно вечерта в събота и ще се върна с първата мотриса в неделя.

— Не искам да пътуваш късно вечерта — възрази Платонов. — Пълно е с разни пияници и хулигани. И после, нали чу как по телевизията говореха за някакъв убиец, който обикаля Подмосковието.

— Е, и какво предлагаш? Не мога да не отида, а вече ти решавай кога да тръгна.

— Защо да не е утре сутринта? — предложи той. — И следобед — обратно, та да се прибереш по светло.

— Няма ли да съм ти нужна утре?

— Кира, мила моя, ти си ми нужна постоянно — усмихна се Дмитрий. — Но нали това не е достатъчна причина да оставим старите ти родители да умират от глад!

— Добре, така да бъде. Тръгвам утре сутринта и до вечерта се връщам.