Пешките падат първи

След петнайсет минути Настя се върна и донесе синята цилиндрична опаковка с финландски бисквити. На бюрото пред експерта вече беше извадено копието от заключението и снимката на продълговато листче бяла хартия с написани цифри и букви. Снимките бяха две — в реален мащаб и увеличена двойно.

На увеличената снимка можеха да се забележат някакви странни следи по края на листчето, напомнящи точки или може би драскотини. Точките бяха всичко десет — пет на едно място и пет на друго.

— А това какво е? — попита Настя и посочи на Зубов следите.

— Печатарско мастило. И на мен ми направиха впечатление. Обикновено печатарско мастило.

— Интересно откъде ли е било отрязано това листче? — каза тя замислено. — Ти имаш ли някаква идея?

— Ако съдя по качеството на хартията, това е било някакъв албум — нещо като албум за рисуване или тетрадка за хербарий, или някаква детска книжка за оцветяване. Хартията не е за писане на ръка, не е машинописна, нито за принтер.

— С други думи трябва да търсим човек, в чието семейство има дете на възраст от пет до дванайсет години. Половината Москва.

— Е, драга, на тебе човек не може да ти угоди — разпери ръце Зубов, отвори подарения му пакет бисквити и го подаде на Настя. — Вземи си.

Тя машинално взе една бисквита и я захапа, без да усеща вкуса й. Някаква смътна мисъл се мерна в недрата на съзнанието й и изчезна, като само предизвика неспокойно раздразнение.

Настя знаеше, че работата на нейния вътрешен компютър работи в три различни режима. При първия вариант продължителната и задълбочена работа, изискваща безупречно внимание и прекрасна памет, позволяваше да намира сред разхвърляните камари информация това, което й трябва. При другия вариант вътрешният компютър се включваше внезапно, реагирайки на абсолютно неочаквани неща, както това се случи например снощи, когато съчетаването на сватбения тоалет от различни комплекти и костюми наведе Настя на мисълта, че Дмитрий Платонов дава на различни хора късчета информация с надеждата, че събрани заедно, те ще възстановят истината. А при третия вариант компютърът буквално преставаше да се подчинява на стопанката си и се държеше, както му хрумне. Той намираше вярното решение и веднага съобщаваше това на Настя, като й изпращаше сигнали, които я караха да се мръщи от неприятния хлад някъде в областта на слънчевия сплит, обаче не бързаше да обнародва това решение, а принуждаваше стопанката си да подбира по метода на пробите и грешките специални програми и ключове.

Когато усети познатото безпокойство, Настя разбра, че в близко бъдеще не може да разчита на здрав сън и нормален апетит. Ще си върши работата, ще търси изтъненото звено, през което не е преминала информацията от Дима Платонов до генерал Заточни, ще обсъжда с Андрей Чернишов вариантите за издирване на краймосковския стрелец убиец — и същевременно постоянно ще си мисли за листчето, отрязано или от училищен албум, или от детска книжка.

Защо листчето с номера на сметката, на която бяха преведени парите от фирма „Артекс“ във фирмата на съпругата на Платонов, се намери у Слава Агаев? Ако Слава е научил, че Платонов е взел подкуп, и го е казал на Дмитрий, тогава ясно е защо Платонов може да е убил помощника си от Уралск. Но е абсолютно неразбираемо защо убиецът не е взел това листче от жертвата. Защото ако не беше то, фактът на подкупа никога нямаше да излезе на бял свят.

А ако Агаев е научил за парите, но нищо не е казал на Платонов? Но защо всъщност не му е казал? Нямал му е доверие? Искал е лично да провери? Тогава много е важно да се разбере откъде изобщо се е появило това прословуто листче: дали Агаев го е донесъл със себе си от Уралск, или го е получил от някого тук, в Москва?

Настя още веднъж провери всички придвижвания на Агаев по минути. Излизаше, че не е имал време да се отбие някъде на път от летището до министерството на „Житная“. Освен ако някой не го е посрещнал на летището. Някой, който му е дал това листче хартия с реквизитите на банковата сметка — обикновено листче, отрязано от детски албум.

Тя се опита да си представи най-естествения път, по който толкова сериозна банкова информация може да се свърже с една невинна детска принадлежност. Картинката се очерта бързо и лесно. На човека му се обаждат по телефона вкъщи и му казват: Запишете си! Той грабва първото, което му попада подръка — например албума на своя малък син или дъщеря, записва в края на листа цифрите и буквите, а след приключване на разговора внимателно отрязва ивицата с ножица. Да, очевидно точно така е станало. Ако този човек сам е потърсил някого по телефона, той е щял предварително да си приготви по-подходящ лист, например бележник. А ако разговорът се е провел по служебен телефон, а не по домашен, откъде в такъв случай може да се е взело детското албумче?

4.