Пешките падат първи

Легнал на походното легло в кухнята, Платонов по навик се вслушваше в звуците, долитащи откъм стаята. Ето, Кира разтяга дивана, застила спалното бельо. Прошумоляват вестници — Кира ги прибира от холната масичка — интересно къде ли? Платонов наброи четири крачки, значи, ако си спомняше правилно обстановката в стаята, вестниците са преместени на полицата под телевизора. Меко щракване — тя пали аплика над дивана, отново стъпки и по-силно щракване — угася горната лампа. Още едно, почти нечуто тропване — пластмасовото копче на коприненото пеньоарче, небрежно хвърлено на фотьойла, се удря о полираната повърхност на страничната облегалка. Въздишката на пружините. Шумоленето на прелистваните страници — Кира обича да чете преди заспиване.

Докато се вслушваше в движенията на Кира и си представяше мислено всички нейни действия, Платонов изведнъж изпита остра тъга по жена си — Валентина. И причината изобщо не беше внезапно възникнало желание за близост с жена, не, напротив, нямаше никакво желание за близост — беше се озовал в прекалено сложна и тревожна ситуация, за да изпита нужда от секс. Просто той беше силно привързан към жена си, ценеше я много, бяха приятели и когато се разделяха, обикновено много скоро му домъчняваше за нея. Да, той обичаше Альона Русанова, изпитваше едновременно нежност и възторг, когато я прегръщаше, но кой знае защо, никога не тъгуваше за нея при раздяла, никога не му домъчняваше. Не се замисляше с какво може да се обясни подобен феномен — просто го приемаше и толкоз.

3.

След посещението си в Международния център Настя намери експерта Олег Зубов, човек винаги мрачен и вечно недоволен от нещо, постоянно оплакващ се от различни здравни проблеми. Впрочем всички прекрасно знаеха, че могат да не обръщат внимание на настроението на Олег, защото то винаги е лошо, а инак той е първокласен експерт и най-важното — обича работата си и не го мързи да я върши.

Настя завари Зубов с огромно, вдигащо пара канче в едната ръка и сандвич с невероятни размери — в другата. Той седеше в нисичък фотьойл, изпружил дългите си крака и отпуснато притворил очи.

— Може ли да привлека вниманието ти за малко? — плахо попита Настя и приближи до Зубов, като се стараеше да не се препъне в краката му.

— Не може! — измуча той през зъби, като продължаваше бавно да дъвче сандвича. — След денонощно дежурство съм, няма ме.

Настя хвърли поглед към часовника — четири и половина. Денонощното дежурство завършваше в десет сутринта и щом Олег още не си беше отишъл вкъщи, тя можеше да си представи колко е уморен.

— Смяташ ли да си тръгваш?

— Ха, ще си тръгне човек с такива като вас! — отново процеди той и леко размърда изпружените си крака, което явно трябваше да означава страстно намерение да се махне оттук, на чието осъществяване пречат лошите милиционери. — Развъдихте бандити и крадци, разбираш ли, а после честният експерт не може дъх да си поеме. За какво си дошла?

— Ще ти се обяснявам в любов.

Олег вяло поотвори едното си око, отхапа огромно парче от половинметровия сандвич и отново със затворени очи започна бавния процес на дъвкането на храната.

— Започвай! — измуча след известно време.

— Олеженка, лястовичке моя, ягодке моя алена и пъпчива — започна Настя вдъхновено, защото знаеше, че от нея се иска само едно: да разсъни експерта.

— Каква ягодка?

Зубов бързо отвори и двете си очи и повдигна глава, при което по издълженото му конско лице се изписа неприкрит интерес.

— Пъпчива — високо и отчетливо повтори Настя.

— Защо?

Той прибра краката си и ги сгъна в колената.

— Защото най-вкусните ягоди винаги са на пъпчици — обясни му Настя. — И не само ягодите, а и малините, и къпините, и черниците. Разбра ли сега?

— Не разбрах, обаче се събудих.

Олег повъртя глава и отпи голяма глътка от силния чай. Настя познаваше това състояние на сънено замаяна глава, което настъпва след денонощно дежурство, ако не си легнеш навреме да спиш.

— И какво искаш от мен, значи?

— Едно листче с номер на банкова сметка — от делото за убийството на Агаев.

— Ей, много искаш бе! — изпухтя Зубов. — То е при следователя.

— Олежка, какво общо има тук следователят, при теб със сигурност е останало и копие от заключението, и снимка.

— И искаш да ти ги дам, така ли?

— Аха.

— Не се казва „аха“, а „дайте ми ги, ако обичате, господин Зубов“. Чрез бюфета.

— Какво да ти донеса? — с готовност попита тя.

Навикът на експерта да прави всякакви услуги „чрез бюфета“ беше добре известен в управлението. При това всички знаеха, че Олег никога не би поискал скъпа почерпка, а ако му донесат такава, няма да я приеме. За него беше важен самият факт, че получава малък хранителен подарък като знак на уважение и признание, че прави услуга, а не онова, което и без това е длъжен да прави. Кой знае защо, мисълта, че прави услуга, стопляше Зубов, но всички отдавна бяха свикнали с това и гледаха на тази странност в характера му като на нещо неизбежно, като на каприз на гений.

— Пакет бисквити. Финландски — уточни той.