Пешките падат първи

В събота Кира стана рано и започна да се приготвя за пътуването до вилата на родителите си. Трябваше да стане и Платонов, защото разпънатото в кухнята походно легло пречеше на Кира да стигне до печката, за да сложи вода за кафето. Дмитрий наблюдаваше как тя разглажда на масата и сгъва на малки квадратчета черните найлонови торбички, които свободно се побираха в джобовете на широкото й яке.

— Имам късмет, че точно до гарата има огромен гастроном, който работи без почивни дни от осем сутринта до девет вечерта. Поне не се налага да мъкна продуктите през цяла Москва, а ги купувам точно до влака.

Тя изпи бързо кафето си и отиде в банята да се облече. Копчетата на пеньоарчето изтропаха по пластмасовото покритие на пералнята, после се чу характерният звук на металния цип — Кира си обуваше дънките. Няколко пъти изфъшка спреят-дезодорант — в този момент Платонов се опита да си представи стройната, стегната фигура на жената: как е застанала пред огледалото само по дънки и си слага сутиена. Пред мисления му взор се появиха извитите към гърба ръце, съединяващи пластмасовите закопчалки, отразените в огледалото стегнати красиви гърди, изопнатите в дънките „стреч“ мускулести бедра. Жената несъмнено беше красива. Но още по-несъмнен беше фактът, че не будеше у Платонов никакви „странични“ мисли. „Нищо чудно — помисли си Дмитрий. — В такова тресавище, в каквото съм затънал сега, не съм попадал никога. Пак добре, че съм запазил способността си да мисля. Организмът ми няма сили и за секс.“

Той машинално продължи да се вслушва в звуците, долитащи откъм банята. Сочният звук на магнитчето — Кира вади нещо от огледалното шкафче, окачено на стената. Онова сухо шумолене, чийто произход така си и остана неизяснен за Платонов. Щракването на металната шнола, с която Кира прибира на тила си тежките гъсти коси.

Най-сетне тя излезе в антрето и започна да се облича. Като гледаше нейното замислено и малко тъжно лице, Платонов внезапно усети прилив на нежност към тази тиха жена, стоварила на плещите си огромен и опасен товар — да помогне на един изпаднал в беда детектив. Под влияние на този порив той пристъпи към нея, прегърна я през раменете, притисна буза до косите й.

— Връщай се по-бързо, а? — помоли я шепнешком. — Ще ми е мъчно за теб.

— Добре, ще се постарая — също шепнешком отвърна тя.

Дмитрий почувства как гърбът й се напрегна, сякаш жената искаше да се изтръгне от ръцете му, но с огромно усилие на волята се въздържаше.

— И внимавай, Кира.

— Добре, ще се постарая — повтори тя.

— Кира, аз съм глупак, върша всичко не както трябва — неочаквано за себе си каза Платонов. — Когато се върнеш довечера, всичко ще бъде различно. Обещавам ти. Всичко ще бъде различно.

Той самият не разбираше какво говори в момента, не знаеше какво точно върши не както трябва, просто инстинктивно усещаше, че е длъжен да каже това, а тепърва ще помисли как да изпълни обещаното. Пред него е цял ден.

— Трябва да тръгвам, иначе ще закъснея за влака — каза Кира и отстъпи назад.

Платонов рязко я притегли към себе си и бавно и нежно я целуна по устните.

— Върви — каза тихо, усмихнат, — но не забравяй, че те чакам. Чакам те с голямо нетърпение. Връщай се по-бързо. И се пази, моля те.

Когато остана сам, Дмитрий се помота безцелно из апартамента, погледа телевизия, после се стегна и започна да сваля старите тапети в кухнята. Работеше ентусиазирано — бързо извади съдовете и разните кухненски принадлежности от шкафовете, отмести хладилника, отнесе в стаята всичко, което можа. Стените се оказаха изненадващо хубави, не изискваха шпакловане и той реши, че вероятно до завръщането на Кира ще успее да налепи новите тапети.