Пешките падат първи

Докато мажеше методично тапетите с лепило, прилепваше ги към стената и ги заглаждаше с парцал, Платонов си мислеше колко ли още време ще трябва да прекара в този апартамент, докато обстановката се поуспокои. От опит знаеше, че комбинацията с късчетата информация е най-правилната, най-безопасната, но именно затова и най-бавната, тъй че ще трябва да се въоръжи с търпение и да чака. Той може да се обади и да каже всичко от начало до край само на един човек, тъй че да не чака мъчително няколко души да се досетят да я съберат в едно и от мозайката да подредят цялата картинка. Но винаги съществува риск да сгрешиш, да довериш безценната информация на човек, който ще те предаде — дали от корист, от злоба или поради глупост, но ще те предаде. Информацията ще попадне при престъпниците, а не при детективите, и престъпниците ще те намерят и ще те накарат да млъкнеш много преди детективите да заподозрат предателството. Ако пък раздробяваш информацията и я даваш на различни хора, винаги съществува възможност, и то значителна, дори някой от тях да се окаже предател, останалите да се съберат, да схванат, че някаква част от мозайката липсва — и все пак да стигнат до истината. Само че за това е нужно време, защото нито един що-годе опитен детектив, на когото се е обадила непозната жена и му е предала информация от издирван престъпник, няма тутакси да хукне по коридорите и да се разкрещи: Обадиха ми се по телефона! Казаха ми! Най-вероятно няма да го каже и шепнешком. Той мълчаливо ще предъвква тази информация в опитите си да отговори първо на въпроса: А защо се обадиха точно на мен? Нали този престъпник не ме познава, и аз не го познавам — защо тогава е решил да се довери именно на мен? Защо? Дали не е защото знае за другите нещо, което го кара да ги подозира? Тогава и аз трябва да помълча известно време, да се вгледам по-внимателно в околните, преди да тръгна да разправям, че избягалият убиец и корумпиран тип е влязъл в контакт с мен.

Завчера вечерта, в четвъртък, на генерал Заточни още не бяха се обадили нито Каменская, нито Серьожа Русанов. Обмислят, преценяват, предпазливи са. Пръв, разбира се, ще му се обади Серьога — просто защото по-добре познава Иван. От Каменская е трудно да се очаква, че ще се сети да се обърне към Заточни. Тя по-скоро ще каже за обажданията на Кира или на Русанов, или на началника си, а вече от тях нишката ще се прехвърли към Заточни. Самият Серьога Русанов, то се знае, за нищо на света няма да изпее на Каменская, че Кира му се е обаждала и че е получил от Платонов документите, свързани със златосъдържащите отпадъци. Той ще каже това само на Заточни, единствено на него, защото това е взривоопасна информация и с нея трябва да се действа крайно предпазливо.

Платонов отдавна беше разбрал, че Уралск-18 е обсаден от административно-финансовите органи, защото всички заводи в това до неотдавна закрито и засекретено градче имаха отношение към отбраната, а значи бяха работили със стратегически суровини и благородни метали. Някоя гадина от правителствените сфери бе натиснала копчето и бе спряла финансирането на тези заводи, бе замразила сметките им, като ги бе обявила за губещи, и работниците бяха престанали да получават заплати, а администрацията, за да помогне на хората, е била готова на всякакви сделки, като често си е затваряла очите за тяхната съмнителност.

В престъпната група, която източваше пари от многострадалния Уралск, вероятно имаше хора от Централната банка, както и човек, издаващ лицензи за изнасяне на стратегически суровини и благородни метали от страната. Със сигурност в нея имаше и човек от комисията по митниците, а понеже тези хора бяха и прекалено алчни, очевидно бяха привлекли при себе си и данъчната полиция. С такава солидна банда шега не бива и информацията трябва да се крие от всички, докато не се събере пълният комплект доказателства, от които никой не може да избяга.

След като изглади с парцала и последния тапет, Платонов отстъпи няколко крачки назад към антрето и се полюбува на резултата от труда си. Кухнята беше станала по-светла и красива, тапетите бяха легнали добре, а тъмните влажни петна по тях след няколко дни щяха да изсъхнат и да изчезнат.