Пешките падат първи

— Аз може всичко да знам! — беснееше Кабанов. — Обаче знам и друго: много граници съм престъпвал в този живот, но винаги съм излизал сух, защото не съм си имал работа с убийци. Не ми тежи нито една смърт, не съм оставял след себе си нито един труп. И ето че Трофим научава, че имам контакт със снайперист, изпраща ми човек — и край, за една секунда се превръщам в съучастник. Не ми стига това, ами сега Трофим иска и да премахна този снайперист. Ти разбираш ли какво ще последва? Чака ме или затвор — като подарък от ченгетата, или до края на живота си да робувам на Трофим, който знае, че имам труп в биографията си, а това робство е по-лошо и от държавния затвор. А ако не предам поръчката на снайпериста и после го оставя на мира, най-много до три дни Трофим ще ме пипне. И от него никъде не мога да избягам. Властта ми не е достатъчна, за да приключа за три дни всичките си работи, да си купя билет, да взема виза и да изчезна оттук на майната си. Пък и е безсмислено — Трофим ще ме намери в която и да е цивилизована страна, неговите хора са пръснати из целия свят.

Той млъкна, потри с длани лицето си и за пореден път избърса потта, която избиваше по врата му. Генадий продължаваше да мълчи, докато си мислеше, че ще бъде невъзможно да се докаже връзката му с Трофим. Самият той никога няма да си признае, а Трофим няма да го предаде. Разбира се, Локомотива ще го подозира — абе да го подозира, какво толкова, няма да посмее да го изгони: страх го е от Трофим, а пък сърце няма да му даде да го убие. Всичко ще си остане, както преди.

— За утре сутринта ми уговори среща със стрелеца! — каза Кабанов, след като се поуспокои. — Имаме на разположение само неделя, понеделник и вторник. Значи — до сряда сутринта. До сряда всичко трябва да бъде свършено. Естествено ще премахнем снайпериста — не е трудна работа, обаче как да направим така, че дотогава да изпълни поръчката, е вече друг въпрос.

— Не мислете за това, Виталий Николаевич, за вас няма по-важен човек от Трофим. Ако снайперистът не успее да очисти двойката в онзи апартамент — голяма работа! Ще го ликвидираме, ще изпълним нареждането на Трофим, а онези да се оправят, както щат.

— И това е вярно — съгласи се Кабанов. — Двойката в апартамента не е моя грижа, друг ще си получи хонорара за нея. Я ми налей една чашка, Генадий.

8.

Кира се върна по светло, Платонов дори още не бе започнал да се безпокои за нея. Като видя облепената с нови тапети кухня, тя възторжено плесна с ръце:

— Колко е хубаво! Нали, Дима? Каква красота!

Той реши да започне да изпълнява обещанието, което й бе дал сутринта — че от тази вечер всичко ще бъде другояче, затова се приближи до нея изотзад и я прегърна, като уж случайно докосна гърдите й под свободния дебел пуловер. Ала от намерението му нищо не излезе, защото Кира се разсмя и се изплъзна от сключените му ръце.

— Платонов, защо винаги те спохожда прилив на нежност, когато трябва да бягам? Сутринта заради това едва не изтървах мотрисата.

— А сега закъде си се разбързала? — попита я той недоволно и смутено.

— Да се изкъпя. Нали ти казах — след вилата винаги съм мръсна и потна. Я ти се опитай да мъкнеш две десеткилограмови чанти с бърза крачка, тогава ще те видя колко време ще изтърпиш без душ.

Тя затвори вратата на банята след себе си и щракна с райбера. Отново се заредиха познатите звуци — ципът на дънките, шнолата, магнитчето, шумоленето, водата, падаща от душа по дъното на ваната. Днес обаче шумът на водата, изливаща се безпрепятствено във ваната, продължи повече от обикновено. Платонов си представи как Кира, вече съблечена, изведнъж е приседнала на края на ваната, сякаш останала без сили. Да не би да й е прилошало?

Той приближи до вратата и се ослуша. Май не се чуваха стонове. Дали плаче? И това не се чува.

— Кира! Всичко наред ли е? — извика високо той.

— Наред е — веднага отговори тя.

Стори му се, че гласът й прозвуча точно над ухото му. Сигурно Кира е застанала до вратата и се оглежда в огледалото. Може би пробва нова прическа? Или угрижено разглежда появилите се наскоро бръчки покрай очите? Ах, тези жени!

Най-сетне шумът на водата се промени — Кира бе застанала под душа и Платонов се успокои. Мислеше си за намиращата се на няколко метра от него гола ослепително красива жена и не подозираше, че часовникът е започнал да отброява последните три денонощия, отредени му от „възложителя“.

Единайсета глава

1.

През нощта в събота срещу неделя, осми срещу девети април, Настя се събуди към три и нещо и повече не можа да заспи. Още снощи бе взела приспивателно с надежда мозъкът й да успее да си почине поне седем-осем часа, но нищо не излезе от това начинание. Приспивателното й подейства около един и половина, а в три и петнайсет сърцето й започна глухо да блъска в гърдите и очите й се отвориха от само себе си.