Пешките падат първи

Генерал Заточни крачеше до Настя, облечен в анцуг и топло яке, подплатено с кожа, и тя със завист гледаше сухите му жилави ръце без ръкавици — явно на Иван Алексеевич изобщо не му беше студено. Самата Настя беше премръзнала до кости само десет минути след като бе излязла от метрото, защото явно не се беше облякла подходящо за този студ.

— Разбирате ли, Иван Алексеевич — говореше тя с треперещ от студ глас, като движеше с усилие вдървените си устни. — Няма друг изход, освен да подозирам Русанов. Знам, че това е не просто глупаво, сигурно дори е непрофесионално, но аз обикновено не намирам аргументи, които влизат в противоречие с логиката.

— Но всички ваши аргументи са косвени — възрази Заточни — и дори да са твърде много, те няма да заменят едно пряко доказателство. Вие не може да не разбирате това.

— Съгласна съм. Именно затова ви моля за помощ.

— Искате да ви помогна да намерите преки улики ли?

— Не, искам да ми помогнете да реша дали косвените улики по отношение на Русанов не са преки по отношение на някой друг.

— Тоест вие самата не вярвате Сергей да е замесен?

— Разбира се, че не вярвам. Не виждам смисъл. Не виждам мотив.

— Но за някого има смисъл.

— Има — кимна Настя. — Има и мотив. Просто всичко се подрежда някак лошо — отначало за Платонов, сега за Сергей. Изглежда, някой иска да натопи и двамата. И аз искам да разбера кой. Ще ми помогнете ли?

— Ако съм ви разбрал правилно, искате да подхванете разследването, като тръгнете от последните дела, водени от Платонов?

— Ами да, в частност ме интересуват подробности от уралското разследване. Може би Тарасов и Агаев са били убити именно защото са знаели прекалено много за уралските машинации.

Генералът забави крачка, после спря. Явно ръцете му все пак започнаха да измръзват, защото той потрепери и ги пъхна в джобовете си. Оредялата коса на главата му откриваше череп с хубава форма и като го гледаше, Настя с изненада се улови в мимолетно мерналата й се мисъл, че тя май може много да харесва оплешивяващи мъже. Преди това винаги бе смятала, че човек трябва да се притеснява от липсата на коса по главата, а мъжете, които й бяха харесвали, винаги имаха гъсти, добре гледани коси. А сега, като поглеждаше изкосо петдесетгодишния генерал, тя си мислеше, че той ужасно й харесва. Въпреки започващото оплешивяване. Въпреки че той беше мъничко по-нисък от нея. Въпреки че след месец и нещо тя щеше да се омъжва. Въпреки всичко… Генерал Заточни й харесваше и това е. И като детектив. И като генерал и ръководител. И като мъж.

— Казахте „може би“. Че може би Тарасов и Агаев са били убити заради уралските дела. Защо, може би пък не? — най-сетне прекъсна мълчанието Иван Алексеевич.

— Разбира се! — възкликна Настя. — Искате ли веднага да ви изредя поне десет причини, поради които в разстояние на три денонощия ние получихме два трупа — на Агаев и на Тарасов. И Уралск е само едната от тях.

— Но за сметка на това — най-очевидната — възрази Заточни.

— Тъкмо това е лошото. Аз винаги гледам да внимавам с най-очевидните неща. Имам чувството, че насила ми ги бутат пред очите.

— А вие не обичате това, така ли? — насмешливо попита генералът.

— Не — завъртя глава тя. — Не мога да понасям такива неща.

— Сигурно сте много независима?

— Много.

— И не се поддавате на внушение?

— По никакъв начин. Веднъж двама хипнотизатори се мъчиха, мъчиха с мен и нищо не можаха да направят.

— А обичате ли елдена каша?

От изненада Настя се препъна и за да не падне, се хвана за ръкава на синьото яке, с което беше облечен Иван Алексеевич.

— Елдена каша ли? — недоверчиво попита тя. — Добре ли чух?

— Да, попитах именно за елдена каша. Е, обичате ли я или не?

— Мразя я.

— Жалко! — шеговито въздъхна той. — Аз пък я обичам. Вкусовете ни не съвпадат. Добре, Анастасия Павловна, аз като крупен ръководител ще използвам властта си, за да разпределя работата. Имате ли нещо против?

— Не, моля ви.

— Ще се опитам да изясня всичко, което е възможно, относно Уралск. А вие се заемете с останалите десетина причини, поради които за кратко време са били убити двама души, свързани и с Уралск, и с Платонов. Мисля, че е справедливо, а вие? Аз съм началник, затова на мен се пада една версия. А вие сте талантлива подчинена, затова на вас — десет.

— Както кажете, Иван Алексеевич — отвърна Настя. — Благодаря ви, че поехте Уралск.

— Защо?

— Аз не мога да понасям разни икономически тънкости. Гади ми се от тях — призна тя.

— Не ви разбрах.

Генералът отново се спря и втренчено погледна Настя. Веждите над жълтите му очи леко се повдигнаха, лицето беше студено и някак отчуждено.

— Какво значи „гади ми се от икономически тънкости“?

— Ами точно това значи — гади ми се — отговори тя, внезапно ядосана. — Единственият предмет, по който в университета нямах отличен, е политикономията. От самото начало отношенията ми с нея не потръгнаха. Явно е нещо генетично, природно, човек нищо не може да направи за това. Гади ми се от думите „банка, кредит, емисия, инфлация, борса, акция“. Всичко това ми е безинтересно. Скучно ми е. Разбирате ли?