Пешките падат първи

— Пряка. Ръката му ще трепне. Ръката, Андрюха, може да трепне не само от съжаление към жертвата, но и от омраза към нея, изобщо от всяко силно вълнение. Снайперистът не бива да бъде такъв, разбираш ли? Той не бива да знае що е съжаление, но и не бива да мрази човека, когото се готви да убие. Той трябва да бъде или да умее да бъде равнодушен — само тогава е истински снайперист. Така че едва ли ще го намериш сред лудите. Най-вероятно е нормален, но е невероятна гадина.

— Но ако е нормален, значи между всичките шест трупа трябва да има някаква връзка — замислено каза Андрей. — А аз не виждам никаква връзка помежду им.

Шалягин съчувствено сви рамене, още веднъж надигна бутилката, след което отново я прибра под седалката.

5.

Виталий Николаевич Кабанов си мислеше, че всяка произнесена от него дума прилича на движението на лопата в ръцете на гробар. Колкото повече думи — толкова по-дълбок става гробът, в който сам се закопава, изпълнявайки нареждането на Трофим.

— Мъж и жена в едностаен апартамент, четвърти вход, трети етаж. Блокът, в който се намира магазин „Даровете на океана“. Срок — до вторник вечерта. Краен срок — трябва да се срещнем в сряда сутринта. Ще докладваш за изпълнението и ще получиш хонорара си. Тъй като ти е първа поръчка, не ти се полага аванс. Ясна ли е задачата?

— Да.

— Наемаш ли се?

— Да.

— Хубаво си помисли — докато разговаряме, още можеш да откажеш. Щом се разделим, започва отброяването на часовете. Имаш на разположение три дни.

— Ще го направя.

И отново, загледан в спокойните очи на снайпериста, Кабанов си помисли, че в случая изобщо не може да става дума за болна психика. „Не е човек — каза си Виталий Николаевич, — а машина за убиване, която нищо не изпитва, която не знае що е съмнение, страх или съжаление. Господи, откъде ли се пръкват на света такива хора?“

6.

Кира отново влезе в една телефонна кабина и набра номера на Каменская. Най-сетне отсреща вдигнаха слушалката и тя с равен тон преразказа на Анастасия всичко, което Дима й бе наредил да предаде.

— В понеделник сутринта е говорил по телефона с Русанов, Сергей ще го потвърди, едва ли е забравил, защото именно той се е обадил на Дима, за да се уговорят за подаръка за Лена…

— Момент — прекъсна я Каменская. — Казахте, че Русанов се е обадил на Платонов в понеделник сутринта?

— Да, около девет.

— А не обратното? Да не бъркате нещо?

— Русанов се е обадил на Дима, нищо не бъркам. Така ми каза Дима.

— Добре, продължете, ако обичате.

— След разговора с Русанов Дмитрий е слязъл в гаража, качил се е в колата си и е тръгнал за работа…

Кира излезе от телефонната кабина, бавно отиде до булеварда, прекоси платното и седна на една скамейка. Трябваше да помисли.

7.

Днес Платонов се зае със стаята, реши да я подготви за ремонта. За целта трябваше по възможност да премести мебелите в средата, да ги покрие с найлон и да свали старите тапети. Докато се опитваше да се справи с високата секция, Дмитрий откри стара дамска чантичка от змийска кожа, пъхната между стената и секцията.

Ръцете му сами откопчаха чантичката, преди той да помисли редно ли е да го прави.

В чантичката имаше документи — акт за раждане на Кира Левченко, институтска диплома, удостоверение за развод, три акции от Акционерно дружество „МММ“, купени очевидно за опит или за майтап — под влияние на всеобщото вълнение в онези години. Пак там Дмитрий намери и документ за собственост над апартамента и още един странен документ, според който гражданката Зоя Фьодоровна Левченко притежава гробно място номер 67 в Манихинските гробища, на което е погребан гражданинът Владимир Петрович Левченко. Платонов бързо прегледа останалите документи, не намери в тях нищо интересно и вече щеше да ги пъхне обратно в чантичката, но професионалното му любопитство надделя и той дръпна ципа на вътрешното джобче. Там имаше два смъртни акта — за смъртта на Зоя Фьодоровна Левченко, починала през 1987 година, и Владимир Петрович Левченко, починал три години по-рано.

С треперещи пръсти Платонов затвори всички ципове и закопчалки и остави чантичката на един от откритите рафтове на секцията. Значи родителите на Кира бяха починали. Къде тогава ходи тя всяка седмица в почивните дни? При любовник? Напълно възможно е. При стари роднини, на които трябва да помогне с продукти? Навестява детето си, което поради някакви причини не живее с нея? И това е възможно, макар наистина да не е ясно защо трябва да го крие. Каквото и да е там, но Кира Левченко не ходи при родителите си.

Подтикнат от внезапен порив, Платонов се завтече към банята и отвори огледалното шкафче. Преодолявайки острото чувство на неудобство, което отново се породи у него при вида на чисто женските хигиенни принадлежности, Дмитрий свали от полицата голямата небесносиня кутия, която се оказа неочаквано тежка. Бръкна в нея и извади увит в няколко найлонови торбички револвер, още преди да проумее какво точно държи в ръката си, той позна същия онзи шумолящ звук, чийто произход толкова дълго не бе успял да установи.