Пешките падат първи

Чернишов успя да хване бившия европейски шампион по спортна стрелба, а сега командир на отряд със специално предназначение, старши лейтенант Борис Шалягин, чак в неделя. Шалягин беше в гаража си, правеше отчаяни опити да върне към живот един неизлечимоболен москвич и разговаряше с Андрей, легнал по гръб под търбуха на колата си.

— Деветмилиметров „Стечкин“ ли? — попита той. — Ами да, нормално.

— Кое е нормалното? — не разбра Чернишов. — Говори като хората!

— Всеки добър стрелец трябва да обича „Стечкин“ — обясни Борис, търсейки опипом някакъв изтърколил се болт. — Виж, ако твоят клиент предпочиташе нещо друго, тогава бих се замислил. А така всичко е нормално.

— Как мислиш, възможно ли е той да работи в нашата система?

— Като нищо. Къде другаде може да намери реализация един снайперист, ако не в отряд със специално предназначение? Спортистите нямат голям избор, ако искат да запазят кондицията си: или остават в спорта, или идват при нас, в милицията, или може би във федералните спецслужби, в отрядите „Алфа“, да речем. Къде другаде може да е нужен такъв човек с неговите специфични умения?

— Боря, помисли сериозно — възможно ли е някой стрелец да откачи и да започне да отстрелва всички наред? Искам да разбера трябва ли да продължа да се ровя в картоните в психоневрологичните диспансери или мога да сложа кръст на това.

Шалягин излезе изпод колата и започна внимателно да бърше мръсните си ръце с парцала.

— Ако е стрелец — възможно е. Снайперист — никога.

— Каква е разликата?

— Знаеш ли какво казваме ние? Всеки снайперист е стрелец, но не всеки стрелец е снайперист. Стрелец означава майсторство, ръка, око. Снайперист — това е характер, тип личност, особена психика.

— Но защо? — учуди се Андрей. — Искам да разбера каква е разликата. Може би точно това е главното, което ми липсва, за да се придвижа напред в разследването.

Шалягин запокити парцала в ъгъла, отвори вратата на колата, седна на шофьорското място и извади изпод седалката начената бутилка уиски.

— Искаш ли? — предложи на Чернишов. — Само че от бутилката — не съм те очаквал и не съм взел чаша.

— Не, благодаря — врътна отрицателно глава Андрей.

— Гнусиш ли се? Или си трезвеник? — изхъмка Борис и отпи солидна глътка от бутилката.

— Трезвеник съм. Особено днес, защото ще трябва да разговарям с ръководството, не бива да му замириша.

— А, щом е така, не ще и дума! — разбиращо кимна баретата. — Ти изобщо знаеш ли нещо за спортната стрелба?

— Фактически нищо — призна Андрей. — На нивото на занятията по физическа подготовка. Изпълнявам нормативите, но в сравнение с големия спорт нашите нормативи са нулев клас от началното училище.

— Тогава ще ти обрисувам с две думи картинката, за да разбереш най-важното. Стрелецът е човек, който трябва да направи за едно контролно време определен брой изстрели, като куршумите попаднат приблизително там, където трябва. Той трябва да съумее да се съсредоточи за десет секунди, през това време да стреля десет пъти и да се постарае всички куршуми да улучат горе-долу една точка. Колкото по-близо един до друг попаднат куршумите, толкова по-добре. След десет секунди той е приключил със стрелбата и може да се отпусне, да си почине и да запали цигара. А снайперистът е съвсем друго нещо. Снайперистът е ловец, който избира мястото, приготвя се и чака. С часове. С денонощия. И при него няма „отпускане, почивка, цигарка“, защото жертвата може да се появи всяка секунда, точно в секундата, когато се е разсеял. Но най-важното е, че снайперистът има само един изстрел. Разбираш ли? Само един. Не десет, както при стрелеца, а един-единствен, от който зависи всичко. Ето например престъпник е взел заложник и го държи в отделна къща. Позната ситуация, нали?

— Дори много — кимна Андрей, който внимателно слушаше Шалягин.

— И ето че снайперистът идва, прокрадва се близо до къщата, заема позиция, подготвя се и зачаква кога престъпникът ще загуби бдителност и главата му поне за част от секундата ще се покаже на вратата или на прозореца. През тази част от секундата може да се изстреля само един куршум, а не десет. Времето тече, снайперистът лежи, не мърда, за да не размести прицела. Нито може да хапне, нито да запали цигара, нито да се почеше, нито да изтича до тоалетна.

— Ами как… — слисано попита Чернишов, който някак не беше се сещал за такива прости неща.

— Ами никак. В гащите. Лежи и подгизва в собствената си пот и урина. С една дума — снайперистът е човек, който умее да понася физически дискомфорт. Който умее да лежи или седи неподвижно, който умее да чака, без да нервничи и да се дразни, без да се разсейва по нищо наоколо. По темперамент той трябва да бъде флегматик или в краен случай сангвиник. Най-добре е да бъде емоционално студен, да не се поддава на остри емоционални пристъпи.

— Защо? Каква е връзката?