Пешките падат първи

Платонов разви торбичките и носът му усети добре познатата миризма на барут. С този револвер беше стреляно, и то не много отдавна.

Истината, която толкова дълго се бе крила от него, се разкри пред Дмитрий внезапно и безсрамно, изпъчи се демонстративно и нагло се присмя на неговата недосетливост. Боже мой, колко сляп и глупав е бил! А беше длъжен да види и разбере това по-рано, докато той, самонадеяният глупак, си блъскаше главата дали трябва да си легне с Кира веднага, или може още да отлага.

Спомни си нейната съсредоточеност, умението й да изпълнява монотонна и скучна работа, без да се дразни и разсейва. Спомни си как тя можеше да седи с часове, замряла в една поза, без да издава нито звук. Колко изправена стоеше до печката, без да криви рамене и да „заваля“ на единия крак. Как без ни най-малко напрежение балансираше на един крак на края на ваната и не губеше равновесие. Как, когато извръщаше и леко накланяше глава, винаги я фиксираше в едно и също положение, както я е учил треньорът, когато са обработвали стойката й. Тя имаше тяло и движения на трениран стрелец и само абсолютен глупак не би го забелязал.

Кира никога не примижаваше с едното око, ако трябваше да види нещо в далечината. Закриваше окото си с длан. Платонов си спомни как ги беше учил техният инструктор по стрелба: в стойка работи всеки мускул от вашето тяло, работят дори лицевите мускули. Ако сте застанали в стойка и сте примижали — край, стойката е нарушена, прицелът е изместен.

Платонов целият пламна. Спомни си как Кира се отдръпваше от него, когато той се опитваше да я прегърне и притисне до себе си. Вчера, когато уж тръгваше за вилата при родителите си. И после — когато се върна. Естествено, че ще се дърпа, как иначе — нали под пуловера й, под колана на дънките е бил револверът.

Револверът, с който е стреляно неотдавна.

Веднъж ли? Или няколко пъти? В барабана липсва един патрон. А къде е ходила миналата седмица?

Въпросите се стовариха върху Платонов от всички посоки и той отначало се опита да намери поне какви да е отговори, после изведнъж се сепна и се сети, че сега трябва да мисли за съвсем друго.

Той се намира в жилището на убийца-маниачка. Доверил й е живота си, свободата си. Няма къде да се дене, не може да излезе от нейния апартамент, защото вече от десет дни е обявен за всерусийско издирване и всеки милиционер има в ръцете си негова снимка. Не може да си излезе оттук и доброволно да се остави да го арестуват, защото тогава документите за злоупотребите ще попаднат един господ знае в чии ръце и разследването ще бъде съсипано за нула време.

Но е страшно и да остане тук. Ако Кира е лудата убийца, която отстрелва по веднъж седмично млади мъже, кой може да гарантира, че няма да й хрумне нещо остроумно и весело, толкова весело, че Платонов, току-виж, умрял от смях?

Какво да прави тогава? Да скрие револвера? Ами ако тя има и друго оръжие? Ще открие, че револверът е изчезнал, ще разбере, че Платонов го е намерил и…

Да остави всичко, както си е? И да се моли на Господ до следващата събота всичко да свърши? Тогава той ще може да излезе оттук, да се върне на работа и да съобщи на когото трябва за Кира.

Да съобщи за Кира ли? За жената, която се съгласи да му помогне, довери му се, пусна го в дома си, храни го и добросъвестно изпълнява всички негови поръчения?

Какво, какво да прави? Кира може да се върне всеки момент и той трябва да вземе решение колкото може по-бързо.

8.

Кира седеше на скамейката, без да обръща внимание на ръмящия студен дъжд, и мислеше как да спаси живота си. Преди два часа получи задача да убие мъжа и жената, които живеят в едностайния апартамент на третия етаж на блока, в който се намира магазин „Даровете на океана“. Да убие Дмитрий Платонов и себе си.

Бившата й свекърва беше отчасти права — Кира много разчиташе на външността си и беше готова да печели житейските си блага чрез леглото. Сама по себе си тази практика е твърде разпространена, но на Кира, кой знае защо, й се струваше, че никой никога няма да си помисли за нея толкова лошо нещо, че никой няма да се сети, че тя експлоатира екстериора си. Постоянните монолози на свекърва й я убедиха, че нейният простичък замисъл не ще остане тайна за никого. Това доста разстрои Кира, защото добре разбираше, че Бог не я е надарил с големи способности и тя едва ли ще успее самостоятелно да постигне нещо прилично в живота.

Когато, напук на мъжа си и на омразната си свекърва, влезе да учи в института, Кира съвсем случайно се озова на състезания по спортна стрелба. Институтът трябваше да се представи с отбор, а една от спортистките точно преди състезанията бе зарязала учението и бе заминала в далечното си родно село. Треньорът дълго придумва Кира, като я уверяваше, че няма да е нужно да прави каквото и да било. Отборът непременно трябва да има основен и резервен състав, тя ще влезе в резервния, шансът е само едно на милион в състезанието да се включат всички резерви и работата да стигне до нея.