Пешките падат първи

Това, което Кира чу тогава, я заинтересува. Тя разбра, че разговарят собственикът на фирмата и неговият помощник и от техните думи абсолютно недвусмислено личеше, че подкупите, шантажът и тем подобни неблаговидни форми на поведение са за тях нещо обичайно и ежедневно, а вложените в различни — включително и чуждестранни — банки парични суми отдавна са надхвърлили рамките, които са необходими на дори твърде капризен човек, за да удовлетворява страстта си към материалния комфорт и пътешествията.

Неподвижно, като се страхуваше да помръдне, за да не издаде присъствието си, Кира внимателно дослуша разговора до края. На другия ден пак слезе в избеното помещение, но дупката вече беше запушена и тя не чу нищо. Въоръжи се с търпение, изчака да свърши ремонтът и новият стопанин окончателно да се премести в новия офис, после няколко седмици само го оглежда, понеже не знаеше как да завърже познанство с него.

Шансът й да влезе в заветното помещение се появи неочаквано. Докараха им книгите, които библиотеката бе дала за реставриране. Шофьорът, както става винаги, безгрижно си пушеше цигарата в кабината на уазката и с насмешка поглеждаше Кира, която измъкваше от колата тежките пакети с книги. Натоварена кола пред вратата на офиса е нещо опасно и съвсем естествено Генадий Шлик моментално излезе на улицата, спря се наблизо и внимателно заразглежда уазката, за да види кой или какво се намира вътре. Той отговаряше за безопасността на Кабанов, ето защо още през първите дни бе обиколил всички учреждения, помещаващи се в сградата, и бе запомнил всички служители, които за щастие не бяха много на брой. Библиотекарката не будеше у него никакви подозрения, затова той дори прояви благосклонност към нея и на драго сърце й предложи помощта си.

— Дай да понося — грубовато процеди през зъби и буквално измъкна от ръцете на Кира тежките пакети.

Шофьорът на уазката презрително изкриви физиономия — сиреч на Шлик изобщо не му прилича да мъкне тежести. А Кира благодарно се усмихна на неочаквания си помощник, подържа му вратата и се постара между другото, но твърде многозначително, да докосне с гърди рамото му. Сигналът бе приет и след като книгите бяха поставени на определеното им място, последва запознанство и покана за вечеря.

Вечерята премина в топла и наелектризирана от неизказани намеци и обещания атмосфера. На другия ден Кира отиде в офиса на Кабанов и каза, че търси Генадий. Тя много се надяваше да види тук Шефа и да се запознае с него. Но не й провървя, Шлик веднага излезе да я пресрещне, хвана я под ръка и решително я изведе навън, а чак след това я попита какво всъщност се е случило и защо тя го търси в службата му, нали са се разбрали той сам да отиде при нея в библиотеката към края на работното време. Кира се усмихваше мило и бъбреше, че я изпращат в библиотечния колектор, затова просто се отбила да го предупреди, че ако не се върне до шест часа, Геночка да не си мисли, че му е „вързала тенекия“ и че непременно ще се върне на работа — ако не в шест, най-късно до шест и половина. Шлик омекна, любезността и предвидливостта на новата му позната му харесаха. Вечерта те отново отидоха на ресторант.

Естествено Шлик беше много разочарован, когато разбра, че Кира се интересува не от него, а от шефа му Кабанов, но не го показа — сиреч няма да умрем от мъка.

— За какво ти е Виталий Николаевич? — попита я на няколко пъти, но тя само загадъчно се усмихваше.

Шлик й обясни популярно, че Виталий Николаевич не приема хора „от улицата“ и ако иска да говори за нещо с Шефа, Кира трябва първо да изложи питането си пред него — Генадий. Възможно е Кабанов дори да не й е необходим.

— Добре — решително отвърна Кира. — Ще кажа на теб, а ти предай всичко на шефа си. Аз съм шампионка по спортна стрелба, майстор на спорта. И искам да имам много пари. Това е, Геночка, нищо повече няма да ти обяснявам. Ти си умен, сам ще разбереш за какво говоря.

— Ама откъде ти хрумна, че Виталий се интересува от такива неща? — облещи се от неподправена изненада Шлик. Той беше сигурен, че красивата мадама ще моли за работа като секретар-референт или ще поиска спонсорска помощ за някой свой тъп приятел. — Ние търгуваме с печатарско оборудване, а не с майстори на спорта по стрелба.

— Абе ти предай това, Геночка — нежно каза Кира. — И не ми разправяй, че съм сбъркала адреса, не е необходимо да ме лъжеш.

След два дни Шлик отиде в „Раритет“ и намери Кира.

— Тук ли ще поговорим или ще потърпиш до довечера? — хладно я попита той.

— Ще потърпя — нежно се усмихна Кира, с което доста озадачи Генадий.

Той имаше чувството, че Кира просто кипи от нетърпение. В този момент, оценил нейната устойчивост и самообладание, той за пръв път се усъмни, че е разбрал правилно тази жена. Разбира се, не можа да се въздържи да не проточи нещата. Каза й, че Кабанов ще има нужда от него до късно вечерта, така че ще могат да поговорят с Кира по интересуващия я въпрос не по-рано от единайсет и половина.

— Добре — спокойно отвърна Кира, — ще почакам. Къде ще се видим?