Пешките падат първи

— Вярно си е, и тъй да го мислиш, и другояче — все лошо — кимна в знак на съгласие Казакова. — И за дъщерята му е жал, и за жената, и срещу съвестта си не иска да тръгне. А съвестта му говори да не пъди жена си от къщи.

— Така значи? — усъмни се Настя. — А съвестта не му ли говори, че трябва да създаде на детето нормални условия за живот?

— Ох, дъще, объркана работа е тая. И тъй да го мислиш — лошо, и инак лошо. Той сам да си решава, не ни е работа на нас да го съдим.

— Е, какво говорите, Мария Фьодоровна, та аз не съм дошла при вас, за да го съдим! Аз помагам на участъковия, сега карам нещо като практика. Та той ме помоли да обиколя района му, да поговоря с хората — може някъде съседи да безпокоят съседите си или пък деца да живеят в тежки условия, семейни скандали, изобщо такива работи. Благодарение на вас сега знам, че това момиченце трябва да се наглежда, за да не попадне в лоша компания и да го изтървем. А пък да осъждаме бащата, че не може да излезе наглава с жена си — не е наша работа, тук сте много права.

— Хем и никога не повишава тон на Верка, види се, обича я все пак — каза Казакова.

— Ама никога? Наистина ли никога не й е повишавал тон? — усъмни се Настя. — Не ми се вярва. Не е възможно. Може би вие не можете да чуете?

— Е де, как да не чувам! — обиди се Мария Фьодоровна. — Блокът е панелен, строен е през седемдесетте — тук всеки шепот се чува, камо ли вик. А ако ти, дъще, си мислиш, че съм оглушала на стари години, то си е вярно, не чувам, когато съседите си шепнат. Но повиши ли някой тон — всяка дума мога да ти преразкажа.

Тя подъвка устни, няколко пъти отпи от чашата си, като с целия си вид показа, че е непростим грях да не се вярва на човек на нейната почтена възраст. Щом е казала, че мъжът на пияната Верка не й е повишавал тон, значи е така. После смутено премести погледа си от гостенката към прозореца и се окашля.

— Абе имаш право, дъще, случи се веднъж. Много силно й крещя. Ама само веднъж. Няма лъжа.

— И по какъв повод?

— Не мога да се закълна, ама ми се струва, че я хвана с мъж. Много се ядоса. Дори започнах да се страхувам, че ще вземе да я убие.

— Какво говорите, Мария Фьодоровна, нещо не ми се вярва! — отново предизвика старицата Настя. — Щом казвате, че тя пие отдавна, много и всеки ден, сигурно той е можел да я хваща с чужд мъж поне три пъти седмично. Повярвайте ми, знам го със сигурност. Всички жени алкохолички са еднакви. Не може мъжът й да я е хванал в такова нещо само веднъж. А ако това се е случвало много пъти, не е възможно да се е разгневил толкова заради поредния. Един повече или един по-малко — голяма работа! Щом търпи нейните запои, ще изтърпи и това. Не, Мария Фьодоровна, имало е нещо друго. Сигурно грешите.

— А, не, не греша аз — развълнува се старицата. — Ми че аз чух всяка дума. Щото тя с неговия приятел… Затова толкова се ядоса. Точно така й го каза: че нали, когато се въргаляш пияна със същите боклуци като тебе — майната ти, това си е твоя лична работа! Аз отдавна си нямам работа с тебе, така че ако пипнеш някоя зараза, това не ме вълнува. Него обаче нямаше право да вкарваш в леглото си, той е слаб човек, поддал се е на глупостите ти и така нататък…

— И тя какво? Отговори ли му нещо?

— Ох, знаете ли, сигурно беше много пияна. Защото историята започна не защото той я хвана, а защото тя сама му разправи всичко.

— Как така?

— Ами на, така. Той й направи някаква забележка — съвсем безобидна, а тя се развилия заради нищо и никакво, че като започна… Че ти, нали, се интересуваш само от работата си, нищо друго не те засяга, поне да ходеше по жени, та да приличаш на нормален мъж, а така си ни риба, ни рак, нито педи, нито импотент. Виж, твоят Димка е мъж като мъж, веднага вижда какво иска една жена и умее да го направи така, че тя да е доволна. И тогава той започна да крещи. Честна дума, за пръв път през тези години го чух да крещи. Ей богу, честен кръст! А Верка го слуша и му отговаря разни несвързани работи, затова ти викам, че сигурно хич не беше на себе си. Той й говори за приятеля си, а тя за някаква сестра, неговата ли, нейната ли — не разбрах. Той й разправя, че е можела да зарази приятеля му, тоя Димка де, с нещо, а тя му отвръща, че чудо голямо, сестра му като кихнела, все едно ставала световна катастрофа. Види се, пиенето съвсем й е взело акъла, вече хич не разсъждава.

— Възможно е — съгласи се Настя само колкото да каже нещо.