Полунощ в Ел Ей

— Балард, ти нарочно ли не се обаждаш, когато те търся?

Разпозна гласа на лейтенант Робинсън-Рейнълдс.

— Няма такова нещо. Аз бях… в църква, затова изключих телефона.

— Неделя е, Балард, помня това, но не очаквах да си от онези, които ходят на църква.

— Панихида за жертвата на убийството, което разследвам. Трябваше да говоря със семейството и да огледам присъстващите, нали разбираш.

— Балард, не бива да се занимаваш с това. Трябваше да си в болница.

— Нищо ми няма, лейтенант. Само си ударих главата.

— Я ме чуй — в доклада за нощната смяна е записано, че фелдшер от спешната помощ ти е наредил да се прибереш вкъщи. Не искам само неговото мнение, ясно ли е? Искам да отидеш в спешно отделение на болница и да те прегледат там, преди да вършиш каквото и да било.

— Работя по сведения и вече ти казах, че нищо…

— Детектив Балард, не ти предлагам, а ти заповядвам. Никакви рискове при травма на главата. Иди за преглед в спешно отделение. След това ми се обади да знам резултата.

— Добре. Щом приключа тук, ще отида.

— Тази вечер, детектив Балард. Искам да ми се обадиш тази вечер.

— Ще го направя, лейтенант.

След разговора тя сподели с Бош каква заповед получи.

— Звучи разумно — съгласи се той.

— И ти ли? — укори го Балард. — Добре съм си, а ходенето в болница ще ми загуби твърде много време.

— От полицията си. Ще се заемат с тебе почти незабавно.

— Ами няма да го направя, докато не започне смяната. Няма да прахосвам личното си време за това. И като споменах времето, няма да чакам обаждането на този абогадо. Денонощно било обслужването, да бе.

Позвъни в комуникационния център, представи се със служебния си номер и помоли да проверят за регистрационни данни на автомобил на името на Дарио Калвенте. Провървя й, имаше само един адрес на човек с това име в Лос Анджелис. Благодари на оператора и прекъсна.

— Силвър Лейк — каза на Бош. — Още ли искаш да отидем?

— Хайде да го направим.

Стигнаха дотам за петнайсет минути. Калвенте живееше в къща от 30-те години на миналия век в испански стил, разположена близо до брега. Качиха се по каменни стъпала към верандата отпред. Имаше голям панорамен прозорец с изглед към езерото, но го закриваше плакат „Животът на чернокожите има значение“.

Балард потропа на вратата, държеше служебната си значка. Отвори им мъж на около четиресет години, беше го видяла на панихидата. Още носеше същия костюм, само бе свалил вратовръзката. Имаше гъсти мустаци и тъмнокафяви очи като на Бош.

— Господин Калвенте, аз съм от полицейското управление на Лос Анджелис — започна Балард. — Моля да ни извините, че ви безпокоим у дома, но аз оставих съобщение на вашия сайт, а вие не ми се обадихте.

Калвенте махна с ръка към нея.

— Видях ви днес на панихидата за Хавиер.

— Така е, бях там. Аз съм Рене Балард, а това е моят колега Хари Бош. Хосефина Рафа ни каза, че сте били адвокат на нейния съпруг и бихме искали да ви зададем няколко въпроса.

— Не знам дали бих могъл да ви кажа нещо полезно. Да, свърших малко работа за Хавиер, но само срещу ремонта на моята кола. Не мога да кажа, че официално бях негов адвокат.

— Знаете ли дали той е имал и друг адвокат?

— Не ми се вярва. Затова ме помоли за помощ.

— Кога се случи?

— О, преди няколко месеца. Съпругата ми попадна в катастрофа и уредих да откарат колата при Хавиер. Щом научи, че съм адвокат, той помоли да направя нещо за него.

— Какво по-точно? Можете ли да ни кажете?

— Информацията е отчасти поверителна, но беше свързано с подписан от него договор. Искаше да знае как би могъл да прекрати съдружие.

— Съдружие за неговия бизнес ли?

Калвенте се загледа встрани от тях към водата. Поклати глава, като че преценяваше дали да отговори. Накрая се взря в Балард и кимна сдържано.

— Вие успяхте ли да му помогнете? — попита тя.

— Не съм специалист по договорно право. Казах му, че не виждам в договора никакви слаби места, от които би могъл да се възползва. И подчертах, че трябва да потърси и мнението на адвокат, който се занимава с договори. Попитах иска ли да му препоръчам някого, но той отказа. Затова ми направи отстъпка за ремонта на колата. Това беше всичко.

— Спомняте ли си дали неговият партньор се казваше Денис Хойл?

— Да, май това беше името, но не съм сигурен. Минаха месеци оттогава.

— Той спомена ли каква е причината за желанието му да прекрати договора?

— Само каза, че положението не било добро за него, защото отдавна си е изплатил дълга към този човек, но още трябвало да му дава дял от печалбата. Партньорството им щеше да продължи, докато е собственик на сервиза.

— Какъв дял имаше Хойл в неговия бизнес?

— Двайсет и пет процента, струва ми се.

— Щом само дадохте мнение за договора, защо отидохте на панихидата днес?

— Е… аз… исках да изкажа своите съболезнования на семейството и да ги уверя, че съм на тяхно разположение, ако имат нужда от нещо, свързано с правото.

— Впрочем как научихте, че Рафа е станал жертва на убийство?

— Когато отидох на църква тази сутрин, видях панихидата в графика. И едва днес научих за убийството. Това е ужасен удар за неговото семейство.