Полунощ в Ел Ей

— Ако ме изслушваше, вместо да ме прекъсваш насред дума, щеше да си научила, че ЛП Три вече не действа, и то от години, и едва ли ще иска да обсъждаме нейното мръсно минало.

— Така да бъде. Ще се обадя на домашния номер на капитана.

Тя се обърна към вратата.

— Стига де, Балард. За какво ти е винаги да си такава к…

Тя се извъртя към него.

— … кучка ли? Щом наричаш така желанието да бъде разкрито убийство, нека съм кучка. Но в това управление все още има хора, които са готови да си надигнат задника от стола и да тропат по врати. И аз съм от тях.

Слепоочията му порозовяха — може би от ярост, а може би от срам. Той беше сержант втора степен, значи се намираше едно стъпало по-нагоре в йерархията от нея като детектив втора степен. Но макар че на Дейвънпорт не му се налагаше да носи униформа, оставаше си фактът, че не е детектив, и тази разлика заличаваше старшинството му. Балард можеше да говори с него, без да има едно наум за възможни последствия.

— Виж какво — подхвана Дейвънпорт, — имам нужда от време да се свържа с нея и да я убедя някак. Ще опитам и ще те уведомя за резултата.

— Искам среща тази вечер — натърти Балард. — Разследвам убийство. Впрочем ти току-що потвърди, че е жена.

— Вече си беше ясно, не мислиш ли?

— Трябва да отскоча за малко до „Холивуд Презбитериън“, после очаквам да ми кажеш, че имаме уговорена среща с нея.

— Добре, отивай.

— Ще ти се обадя, когато си свърша работата там.

Балард взе радиостанция и потегли със служебната си кола към болницата, където се възползва от значката си, за да пререди чакащите в спешното отделение. Прегледа я лекар, не откри нищо тревожно, тя се върна в колата и се обади на лейтенант Робинсън-Рейнълдс в дома му, за да го уведоми.

— Чудесно, Балард. Радвам се, че всичко е наред с тебе.

— И по-рано ти казах същото.

— Е, да, но трябваше да имаш официално заключение. Онези фелдшери са сбирщина мърльовци. Ако някой бе хвърлил моята майка по стълба, и аз бих искал да я прегледа лекар — разбираш защо, нали?

Балард се чудеше срещу какво да възрази първо и дали си струва. Но приказките, че е била „хвърлена по стълба“, можеха да повлияят на мнението му за нея и за способностите й.

— Лейтенант, не знам каква версия са ти пробутали, но никой не ме е хвърлял по стълба. Аз се качвах по стъпалата, когато така наречената жертва на побой се втурна насреща ми. Сграбчих го, но и двамата се изтъркаляхме надолу.

— Същото е, казано по друг начин. Готова ли си да се върнеш на работа?

— Аз си вършех работата през цялото време.

— Ясно, ясно, не съм искал да те обиждам. Тогава хайде да ми разкажеш какво си правила, щом не си спирала. Докъде стигнахме по тези случаи?

— По случая с убийството на Рафа уреждам среща с осведомителка от банда. Надявам се, че тя може да ни насочи към лихвар с вероятен мотив да убие Рафа.

— Какъв мотив? Убитият му е дължал пари ли? Това не може да бъде солидна версия. Защо да убива длъжника си? Няма как да си върне парите.

— Мотивът е друг. Рафа е взел пари — сумата е двайсет и пет хиляди долара — от своя лихвар преди години, за да плати на „Лас Палмас“ за съгласието им да излезе от бандата. И така се сдобил с негласен партньор. А след смъртта на Рафа този негласен партньор получава и бизнеса, и застраховката „Живот“, ако има такава, и най-важното — земята, на която е автосервизът. Ето в какво се състоят и изгодата, и мотивът.

— Разбрах, Балард. Добра находка. Много добра. Но и ти знаеш, че всичко това вероятно ще бъде прехвърлено на Западното бюро, щом те успеят да си поемат дъх.

— Знам, лейтенант, но не е все едно да бездействам по случая, докато те го поемат, или да им предам достатъчно материали за обвинение, нали? Все пак има разлика за оценката и на твоята работа.

Робинсън-Рейнълдс не мълча дълго, преди да вземе подсказаното решение.

— Права си. Не искам да бездействаш. Искам да продължиш работата по случая, докато сме готови да им го прехвърлим. Аутопсията извършена ли е?

— Още не. В момента аз водя следственото дело, затова ще ми се обадят предварително. Може би по някое време утре.

— Аха. Ще дойде ли някой с тебе на срещата с осведомителката?

— Рик Дейвънпорт от борбата с бандитизма уговаря срещата. И той ще бъде там.

— А какво става със Среднощните и новото изнасилване?

— Убедихме и трите жертви да попълнят въпросника на Ламкин, утре очаквам целият екип по сексуалните престъпления да се заеме със сравненията на отговорите и ще видим докъде ще стигнем. Сега имаме други предположения как са набелязвани жертвите заради данните от новия случай.

Пак й дотегна, че трябваше да говори в множествено число, за да прикрива Лайза Мур.

— Добре — каза Робинсън-Рейнълдс. — И аз ще обсъдя това с Ноймайер утре сутринта.

Матю Ноймайер беше водещият детектив в екипа от трима души, разследващи сексуални престъпления, значи и пряк началник на Лайза Мур.

— Значи продължавам по случаите — уточни тя.

— Решихме го. Утре ще дойда рано, може би ще те заваря, преди да приключиш смяната.

Балард прекъсна и тутакси се обади на Дейвънпорт.

— Слушам те, Балард — отзова се той.

— Ще вършим ли работа тази вечер, или не?