Полунощ в Ел Ей

— Не се наежвай толкова. Ще го направим. Аз ще я доведа на срещата. По кое време да стане? Тя не желае да припарваш до квартала й.

Сякаш усети прилив на нови сили. Все пак щеше да се добере до ЛП Три.

— Какво ще кажеш да бъде след час?

— Бива.

— Къде?

— На паркинга при плажа в края на Булеварда на залеза.

Балард познаваше мястото много добре — често бе сърфирала там сутрин след работа. Но пътуването дотам не беше кратко.

— На смяна съм и така ще бъда на четиресет минути от участъка. Ако има повикване за мен, ще се прецакам.

— Искаш ли да говориш с нея, или не искаш? Тя вече живее в онзи край на града и повече няма да стъпи в Холивуд.

Балард се примири.

— Нека да е след час. Ще дойда.

— Балард, още нещо — никакви имена. Дори не й задавай такива въпроси.

— Щом казваш.

Знаеше си, че ще успее да измъкне името по-късно, ако е необходимо в съда. Стигнеше ли се дотам, шефовете щяха да се захванат с Дейвънпорт и да получат името от него. Засега я интересуваше само дали ЛП Три ще я насочи по следите на човека с „Валтер П“ калибър 22.

Тя се върна в участъка и съобщи на дежурния лейтенант, че ще бъде извън техния район през следващите два часа. Ривера беше поел последното дежурство през празничните дни и като че не беше против, стига тя да си носи радиостанцията, в случай че адът се отвори под краката им, както той се изрази.

После мина през дежурната стая да си разпечата снимка на Хавиер Рафа, да сложи нови батерии в диктофона си и да вземе напълно заредена радиостанция.

Имаше доста по-малко коли по булеварда, щом навлезе в Бевърли Хилс. Докато караше на запад, усещаше как се захлажда в ясната вечер. Явно трябваше да облече якето с подплата, което бе оставила в багажника за дългите нощни огледи на местопрестъпления. Заради океанския бриз щеше да бъде студено на паркинга, където трябваше да се срещне с осведомителката, а и не знаеше къде ще разговарят — на открито или в кола.

Някои казваха, че за да опознаеш Лос Анджелис, трябва да минеш по Булеварда на залеза от началото до плажа. По този маршрут турист можеше да получи представа за всичко, присъщо на града: както за културата и забележителностите, така и за множеството недостатъци и упадъка. Ако пътешественикът започне в центъра, където една отсечка е била преименувана в чест на профсъюзния и граждански активист Сезар Чавес преди трийсет години, ще мине през Чайнатаун, Парка на ехото, Сребърното езеро и Лос Фелис, после ще завие на запад и ще прекоси Холивуд, Бевърли Хилс, Брентуд и Палисейдс, за да стигне накрая до Тихия океан. Четирите платна ще го водят през бедни и богати квартали, лагери на бездомни и огромни имения, покрай знакови институции на развлеченията и образованието, култови заведения и храмове. Улицата на стотина различни градски пейзажа в един и същ град.

Щом се замисли за това, Балард се сети за Бош. Извади телефона си, обади се и засили звука.

— Ще се срещна с ЛП Три.

— Сега ли? Сама ли си?

— Не, там ще бъде и Дейвънпорт от борбата с бандитизма, който е свръзката ми с нея. Той уговори срещата и ще я доведе.

— Къде?

— На паркинга при плажа до Булеварда на залеза.

— Доста чудато място.

— И аз не се зарадвах много. Тя е зарязала бандата и живее някъде наоколо. Според Дейвънпорт нямам избор.

— Веднага ли ще се срещнете?

— След четиресет и пет минути. Пътувам натам.

— Я слушай, ако нещо се оплеска, дай някакъв сигнал. Няма да ме виждаш, но аз ще бъда там.

— Какво?! Хари, нищо няма да се обърка. Дейвънпорт ще бъде там. А и осведомителката вече не се занимава с щуротии. Остани си вкъщи, после ще ти се обадя. А и нали те ваксинираха вчера, трябва да кротуваш, докато не е сигурно, че ти се е разминало без странични ефекти.

— Чувствам се прекрасно, а ти забравяш нещо. Има само един начин онези следствени дела за убийствата да са изчезнали от два различни участъка — взел ги е човек от управлението. Не се опитвам да натопя Дейвънпорт, само че по някое време и двамата бяхме в холивудския участък и този човек не ми допадна. Не твърдя, че е от мръсните ченгета, но го мързи и е твърде приказлив. А ние не знаем пред кого може да се е разприказвал.

Балард мълчеше, докато умуваше над причините Бош да се безпокои.

— Е, и аз мога да потвърдя — каза след малко — за мързела му, но ми се струваше, че така е само напоследък. Проява на отношението му към орязаното ни финансиране. Не ми се вярва да имам проблеми. Уведомих моя лейтенант какво ще направя, казах и на дежурния лейтенант в участъка, защото се отдалечавам от нашия район. Няма да те разубеждавам, Хари… можем дори да се видим след това и да обсъдим всичко. Но според мен ще мине без неприятности.

— Дано си права, но ще бъда там. И трябва да тръгна веднага.

След разговора Балард продължи да си мисли за думите му чак до края на криволичещия Булевард на залеза.

23.