Полунощ в Ел Ей

— Ами да, когато Рафа донесе парите на Умберто. Каза, че Бонър ги набавил за него от един лекар, трябвало да подпише някакви документи и още какво ли не.

— Що за лекар?

— Не чух подробности, или може и те да не са ги обсъждали. Само помня, че беше лекар.

— И по каква причина изобщо не си споменала на своя контакт в градското полицейско управление, че банкерът е ченге?

— Защото не съм глупачка.

— Това какво трябва да означава?

— Първо, ако се беше случило нещо, Берто щеше да отгатне веднага, че аз съм го издала, защото той ми каза за Бонър. Второ, защо ще ми хрумне да издам ченге на други ченгета. Преди да се опомня, някой от тях пък щеше да ме издаде на моя човек. Сещаш се за какво говоря, нали?

— Сещам се. А според тебе Берто как се е запознал с Бонър?

— Това не знам. Някак са се сдушили. Познаваха се отпреди аз да вляза в играта.

Балард прозря, че може да научи нещо решаващо за случая.

— Кога се случи това? Кога и ти влезе в играта?

— С Берто станахме гаджета, когато навърших седемнайсет — отговори „Дарла“. — Значи през 2004-та. И бяхме заедно шест години.

Балард по неволя призна, че извървеният от „Дарла“ път заслужава някакво признание. Да израсне в източната част на Холивуд и да стигне до този бряг не беше кой знае колко вероятно. Забелязваше се, че жената изпитва подобие на гордост от себе си въпреки избора на мъже, който бе направила в своя живот.

— Знаеш ли да е имало и други сделки между Берто и Бонър, а не само онази за Рафа? — попита Балард.

— Ами да, имаха си далавери. На някого като му потрябват повечко пари, те си приказваха за това и уреждаха нещо. Според мен имаше и други сделки.

Балард погледна питащо Бош — може би той имаше други въпроси. Бош кимна и се намеси:

— Как се свързваха Берто и Бонър?

— Повечето пъти по телефона — обясни „Дарла“. — Понякога се виждаха.

— Къде?

— Не знам.

Жената се бе извърнала, когато изрече тези думи. И за пръв път Балард надуши, че отговорът не е правдив. Пак погледна Бош, който й кимна едва забележимо. Той също бе забелязал.

— Сигурна ли си? — попита Балард.

— Да, сигурна съм. Да не мислиш, че през цялото време съм разпитвала Берто за далаверите му? Направо бих си подписала присъдата.

„Дарла“ пак гледаше встрани, докато увърташе. Балард вече бе сигурна, че тя крие нещо. Напрегна се да измисли как да изкопчи информацията, умуваше какво би искала да премълчи тази жена. И май налучка.

— Стига де, Дарла, кажи ни.

— Вече ти казах — не знам.

— Видяла си Бонър, нали?

— Казах ти, не съм го виждала.

— Проследила си Умберто. Защото ти е хрумнало, че отива на среща с друго момиче, но е имал уговорка с Бонър. Видяла си ги заедно.

Жената притисна гръб в дивана, сякаш проницателността на Балард се оказа удар за нея.

— Къде беше срещата им? — упорстваше Балард. — Дарла, това е важно.

Жената махна с ръка, все едно казваше: „Защо пък не? Измъкна от мен всичко останало“.

— Отидоха в онова заведение на „Франклин“, където готвят чудни гозби с пилешко.

Балард се озърна към Бош и уточни:

— В „Птиците“ ли?

Ресторантът, където правеха намаления за полицаите.

— Да бе, същото — потвърди „Дарла“. — Видях ги, врътнах се и си отидох.

— Как изглеждаше Бонър?

— Как да ти го опиша… Ами беше бял.

— С какъв цвят на косата?

— Той си беше обръснал главата. Шибанякът май се мислеше за Вин Дизел.

Балард си припомни как Габриел Рафа описа мъжа с качулката.

— Бонър носеше ли униформа? — попита тя.

Жената прихна.

— Как пък не. Главатарят Берто Виера на вечеря с ченге в униформа…

— Ясно, нямал е униформа. Какво друго помниш, Дарла?

— Това е всичко.

— Убедена ли си? Само тогава ли ги видя заедно?

— Само тогава.

Балард кимна. Чутото й стигаше засега. И знаеше къде да намери „Дарла“, ако се наложи. Спогледаха се с Бош, той също кимна, че е приключил с въпросите. А и за да им напомни, че това трябва да е краят на разговора, Джийн почука по стъклото от терасата и разпери ръце с досада.

Премръзваше и искаше да влезе. Балард му даде знак с ръка да го направи и погледна жената.

— Благодаря ти… Дарла. Ти ни помогна много.

— Ще ми платите ли? — попита жената. — Онези от борбата с бандитизма винаги ми плащаха.

— Ако го направим, трябва да ти подновим досието на осведомителка. Не ми се вярва, че искаш това.

„Дарла“ изгледа влизащия Джийн, грохотът на разбила се в скалите вълна нахлу с него.

— Не ми се ще, така си е — призна тя.

Балард благодари на щастливата двойка и двамата с Бош си тръгнаха. Нямаше никакво движение по булеварда и пресякоха съвсем спокойно.

— Много добре напипа истината — каза Бош. — Че го е проследила, за да види среща ли се с друго момиче.

— Благодаря. Изведнъж ми просветна в главата.

Стояха между двете коли.

— И сега какво? — попита той.

— Ще проверя каквото мога за онзи Бонър. И ще видя накъде ще ме поведе това. Нейното описание на човека съвпада с описанието от сина на жертвата за бял мъж на новогодишния купон. Плешив мъж с качулка.

— Нещо не се връзва в нейната история.

— Какво?

— Ако банкерът… тоест Бонър е бил полицай, защо Умберто не е използвал този факт за пазарлък, за да не му лепнат доживотна присъда?

Балард кимна — уместен въпрос.