Полунощ в Ел Ей

— Може да е опитал, но никой да не е искал да се споразумее с него. Или се е страхувал, защото Бонър е бил прекалено „сериозен“ според него. Може би си е помислил, че щом Бонър е ченге, може да се разправи с него в окръжния затвор.

— Много „може би“ се натрупаха.

— Винаги е така.

— После ми кажи какво си изровила. На разположение съм, ако имаш нужда от мен.

— Благодаря ти, Хари. И още веднъж ти благодаря за помощта тази вечер. Нямаше да стигнем дотук, ако не бяха съмненията ти, че Дейвънпорт играе мръсно.

— Значи и двамата бяхме досетливи тази вечер.

— Ама че отбор сме. Дай пет.

Балард вдигна ръка.

— Нали уж не бива да правим това заради епидемията от ковид — напомни Бош.

— Хайде де, ти вече можеш.

Бош също вдигна ръка и неуверено плесна с длан нейната.

— Виждам, че трябва да потренираме този жест — каза Балард.

25.

Балард се отби при дежурния лейтенант Ривера да му каже, че се е върнала, и отиде в стаята на детективите, за да се опита да издири Бонър. Във вътрешния сайт на управлението стигна лесно до актуалния списък на служителите. Имаше двама души с фамилията Бонър — едната беше Ан-Мари Бонър, а Хорейшо Бонър-Младши още не бе постъпил на работа в полицията по времето, когато Хавиер Рафа си платил, за да се измъкне от „Лас Палмас 13“. В най-добрия случай някой от тях имаше роднинска връзка с онзи Бонър, когото тя търсеше. И не можеше да им задава въпроси. Те щяха да бъдат на страната на бащата или чичото, или какъвто им се падаше той. И щяха да му кажат, преди да го е открила.

Във всеки участък имаха и така наречената „пенсионна книга“. Този класьор се обновяваше ежегодно и съдържаше списъка на бившите служители, които получаваха пенсии, значи още бяха живи. Най-трудно беше да проверява починалите бивши полицаи. Списъкът в пенсионната книга включваше данни за контакт, номер на значката, личен служебен номер, датите на назначаване на съответните длъжности и последната заемана длъжност преди напускането на полицията. Използваха го да се свързват с бивши служители за разследвания, които имаха нещо общо с тяхната работа, особено за старите неразкрити случаи.

В техния участък пенсионната книга се съхраняваше в кабинета на лейтенанта, ръководещ детективите, а сега стаята беше заключена, защото Робинсън-Рейнълдс си беше вкъщи в неделната вечер. Балард дори не се поколеба, когато взе комплекта шперцове от шкафчето и се справи набързо с простичката брава. Белият класьор беше сложен на рафт с разни справочници на управлението зад бюрото на лейтенанта. Извършваше нарушение, затова не се помайваше. Разтвори папката върху бюрото и разлисти припряно документите, сложени вътре по азбучен ред.

Намери двама — Хорейшо Бонър, напуснал полицията през 2002 година, значи не търсеше него, но той може и да беше баща на поне един от двамата Бонър, които работеха в управлението. И Кристофър Бонър, пенсионирал се преди седем години след двайсетгодишна служба. Като последен ранг и назначение бяха посочени детектив първа степен и участъка в Холивуд. Това подразни любопитството й. Никога не бе чувала за Кристофър Бонър. Да, прехвърлиха я в този участък две години след напускането му, но не помнеше да е виждала или дори чувала за разследване, с което той е бил свързан. Още по-озадачаващо беше, че името не означаваше нищо и за Бош, а той и Бонър май се бяха засекли в участъка, макар че тя не беше сигурна през коя година Бош е отишъл в отдела по старите неразкрити случаи в центъра на града.

Извади телефона си и снима страницата с данните за Кристофър Бонър. И чак тогава зърна жълтото листче, залепено до единия край на бюрото. Робинсън-Рейнълдс бе написал на него само нейната фамилия, явно да му напомня да й каже нещо или да поиска нещо от нея. Или да разговаря с някого за нея. Нямаше как да отгатне, защото лейтенантът беше за последен път в кабинета през дневната смяна преди Нова година. А тогава още не се беше случило това, с което се занимаваше в момента, освен продължаващото разследване на първите нападения на Среднощните.

Реши да не умува напразно засега, прибра телефона в джоба си и върна класьора на мястото му. Остави кабинета както го завари и заключи вратата.

Седна зад бюрото, което този път използваше, и прехвърли информацията от сниманата страница в компютъра. Бонър живееше в долината Сими (поне на адрес там изпращаха пенсионните му чекове), която беше любимо място на полицаи в окръг Вентура до Лос Анджелис. Толкова близо до града, че би могъл да живее там и докато е работел в управлението, какъвто беше изборът на мнозина от служителите. А така беше близо и до долината Сан Фернандо, където се намираше връзката между четиримата стоматолози — „Краун Лабс“.

Тя отиде отново в дежурната стая, където лейтенант Ривера седеше зад бюрото си със сладкиш в ръка. На рафт до него имаше цял поднос с такива сладкиши. Когато Балард застана пред него, той махна с ръка към подноса.

— Подарък от благодарни граждани. Вземи си.

— Такива времена настанаха, че е по-добре първо да го провери лабораторията — отбеляза тя. — Само да ти напомня за гликозида със сена.