Полунощ в Ел Ей

Този път търсенето завърши по-бързо и съвпаденията бяха 5403. Намали ги до 3544, като оряза периода до две години преди и две години след датата.

Наближаваше три часът сутринта. Смяната й свършваше в шест часа, но тя щеше да чака Робинсън-Рейнълдс да дойде на работа. Щеше да се появи по-скоро към осем часа, а не в седем. Имаше намерение след това да се срещне с Мат Ноймайер, старшия в екипа по сексуални престъпления, дори ако Лайза Мур не се е върнала от почивката в Санта Барбара.

Прецени, че ако й провърви да няма повиквания и ако не си съсипе очите от взиране в екрана на компютъра, би могла да прехвърли всички документи преди сутрешните срещи.

Първо намисли как да ги преглежда — плъзга поглед само по първата страница с името на жертвата, името на заподозрения (ако има такъв) и типа престъпление или повикване. Така би могла да отмята набързо дребните нарушения на закона и оплакванията на граждани. Ако нещо привлече вниманието й, ще отвори целия доклад, за да потърси връзка с Умберто Виера или други от хората, чиито имена бяха споменати досега в разследването за убийството на Рафа.

В нощта срещу понеделник по улиците беше спокойно, не я прекъснаха никакви повиквания. На всеки час ставаше за няколко минути, за да не се взира в екрана, да си вземе кафе или да се разтъпче в прохода между бюрата. По едно време влезе патрулен полицай, търсеше бюро, на което да напише протокол. Балард го отпрати към терминал в другия край на стаята, защото той не носеше маска.

След два часа търсене стигна до самата дата 25 октомври 2006 година, без да е открила нищо полезно. Нямаше документ със споменаване на Бонър, който да се отнася за арест, разследване или разговор с член на бандата „Лас Палмас 13“. Но и това имаше голямо значение — изобщо не й се вярваше някой да работи цели две години като детектив в нощната смяна без никакво взаимодействие с гангстер от „Лас Палмас“. Значи Бонър бе отбягвал такива случаи или направо се бе преструвал на сляп.

Налагаше се да промени търсенето. Ровенето в документите от следващите две години не беше най-добрият начин да оползотвори времето си. Пак отвори търсачката и провери архива от 2000 до 2004 година — името на Бонър беше споменато 3113 пъти.

Отначало попадна на документите, където Бонър фигурираше като патрулен полицай. Повишили го в детектив към началото на 2002 година и го назначили в трета смяна, което по онова време било обичайно за новоизлюпените детективи. Още беше така, макар че с нея се случи нещо друго. Вкараха я в нощната смяна като наказание, че се възпротиви срещу един от многото пороци на управлението — сексуалния тормоз. Оказа се губещата в сблъсъка с шефа си в отдела по грабежите и убийствата и я прогониха да работи нощем в участъка в Холивуд.

Час по-късно напипа иглата в дигиталната купа сено: доклад от 5 октомври 2004 година, в който Бонър бе посочен като детектива от нощната смяна, отзовал се на сигнал за стрелба в жилище. Произшествието се случило в 3 часа и 20 минути сутринта в къща на авеню „Лемън Гроув“ близо до кръстовището с авеню „Уестърн“. Хората вътре спели, когато от минаваща кола стреляли с автоматично оръжие по дома им. Никой не пострадал и обитателите на сградата може би нямало да се обадят на полицията, но го направили неколцина от техните съседи.

Според доклада в къщата живеели Умберто Виера и неговата приятелка София Наваро. Балард вярваше, че е научила истинското име на „Дарла“.

В следващ доклад Бонър, който бил детектив по-малко от година, отбелязваше отказа на Виера и Наваро да подпомогнат разследването. И описваше Виера като виден член на уличната банда „Лас Палмас 13“.

В резюмето се твърдеше и че според сведения на отдела по борба с бандитизма Виера е заподозрян в опит за отвличане на член на съперничеща банда на име Хулио Санс. В сведенията Санс бе посочен като член на уличната банда „Уайт Фенс“, която действала в Бойл Хайтс, но се опитвала да навлезе в територията на „Лас Палмас“. А отвличането трябвало да даде предимство в уреждането на споразумение между бандите за границата между териториите им.

Балард направи още един опит да събере информация за Бонър. Участъкът открай време имаше подкрепата на местната гражданска група „Син Холивуд“. Тази група помагаше в снабдяването, плащаше коледното празненство и организираше срещи с жителите на района. Освен това поздравяваше новите служители в участъка и изразяваше благодарност на пенсиониращите се, често с очерк и снимка в своя сайт.

Тя влезе в сайта и написа фамилното име Бонър в прозореца за търсене. Усилията й бяха възнаградени с бележка и снимка отпреди седем години в ежемесечната рубрика „Постъпили и напуснали“. В сайта бяха използвали официалната снимка от таблото със структурата на участъка до кабинета на капитана. Балард увеличи снимката на екрана и се вторачи в нея. Бонър имаше хлътнали очи, главата му беше обръсната. Яката на униформата като че стягаше шията му. Не се усмихваше на тази снимка.

Тя се облегна на стола и си разтърка очите. Светлината призори тъкмо бе започнала да се процежда през прозорците.