Полунощ в Ел Ей

Успя да открие пряка връзка между Бонър и Виера, която потвърждаваше правдивостта на сведенията от Дарла-София: Виера е насочил Рафа към Бонър, когато е имал нужда от много пари. И вече имаше представа за външността на Бонър, която съвпадаше с чутите описания и от „Дарла“, и от Габриел Рафа.

Следваше търсенето на връзка между Бонър, стоматолозите и техния факторинг. Източникът на парите, които Бонър бе дал на Рафа, едва ли е била собствената му банкова сметка. Но Балард още не можеше да си представи къде може да са се пресекли пътищата на детектива от нощната смяна и работещите денем зъболекари.

Разпечата си всички доклади за инцидента със стрелбата от кола в движение. Докато чакаше, написа в търсачката името Хулио Санс и научи, че е бил убит през ноември 2004 година, само пет седмици след този инцидент пред къщата на Умберто Виера.

Въпреки преуморените си очи, които вече трудно виждаха нещо на екрана, тя отвори докладите и за това убийство. Санс бил застрелян на гробището „Евъргрийн“, когато отишъл на гроба на баща си за годишнина от смъртта му. Намерили го проснат върху гроба, прострелян веднъж в главата като при екзекуция.

Убийството не било разкрито.

Балард пак се отдръпна от екрана и обмисли тази нова информация. Пет седмици след изстреляния автоматичен откос по къщата на Умберто Виера и срещата на Виера с детектив Кристофър Бонър заради този случай заподозреният за стрелбата бил убит на гробище в източната част на Лос Анджелис.

Според нея не можеше да е съвпадение. Започваше да съзира връзките между отделните части в това разследване. И всичко се подреждаше около убийството на Хавиер Рафа.

26.

Нямаше как да познае колко рано ще дойде на работа Робинсън-Рейнълдс след празниците. Реши да запълни чакането, като превключи вниманието си от случая с Рафа към разследването за Среднощните.

Знаеше, че работното време на повечето градски служби започва в седем часа сутринта. Излезе от участъка и подкара към Източен Холивуд, където отделът по уличното осветление имаше работилница на авеню „Санта Моника“ и авеню „Върджил“. Мястото се разпознаваше лесно по разнообразните улични лампи, каквито можеха да се намерят из града, наредени по тротоара пред работилницата и склада. И в окръжния музей имаше художествена инсталация от улични лампи, пред която толкова обичаха да се снимат туристи и ценители, но колекцията тук беше истинско съкровище. Балард вкара колата в двора и спря пред канцеларията. Трябваше да се държи предпазливо тук. Не беше изключено единият или дори двамата Среднощни да работят за ОУО. Може би на това се дължаха знанията им за различните квартали в Холивуд и за избора на кабела, който са прерязали, за да повредят само лампата пред къщата на Синди Карпентър, без да угасят всички лампи на тази улица. А с очите си бе видяла каква плетеница от кабели имаше зад капака за достъп на стълба.

Щом излезе от колата, огледа двора и навеса за колите. Предположи, че повечето са потеглили по задачи, но имаше две за ремонт. Наистина бяха бели, но не фургони, а камиони. И на вратите откъм шофьорското място беше нарисуван гербът на града над надпис „Отдел по уличното осветление“. Джак Кърси не спомена герба, когато описваше фургона, видян от него на „Дийп Дел Теръс“.

Балард влезе в канцеларията, показа служебната си значка и помоли да говори с началник. Заведоха я при мъж на име Карл Шефер в преградена ниша, откъдето той виждаше часовника за отбелязване на присъствието и таблото, на което работниците оставяха картите си за отчитане на работното време. Цялата стена зад него беше заета от график за текущата работа. Директорът на местната служба се оказа на повече от петдесет години — много над вероятната възраст на насилниците според описанията на жертвите.

— Налага се да проверя някои данни, свързани с ремонтите на улични лампи — обясни му Балард.

— Нашият участък е от „Алварадо“ до „Уестуд“ и на север до „Мълхоланд“ — каза Шефер. — Ако проверявате тези места, дошли сте където трябва. С какво да ви помогна?

— Интересуват ме данни за ремонтите на „Дийп Дел Теръс“ през последните… два месеца, да речем.

— Добре, тъкмо това ми е в главата, защото изпращаме камион там днес.

— Какъв е проблемът там?

— Май е умишлена повреда. Собственик на къща на онази улица твърди, че двама от нашите хора са срязали кабели в стълб, но ние никого не сме изпращали там. Прилича на вандализъм.

— Кога се е случило?

— На 30 декември според собственика.

— Може ли да отложите ремонта за друг ден?

— Ами… да, няма проблем. Но защо?

— Ще поискам да проверят стълба и особено капака за пръстови отпечатъци. Извършено е престъпление наблизо и е възможно заподозрените нарочно да са повредили лампата преди това.

— Що за престъпление? Убийство ли?

— Не.

Шефер чакаше тя да добави нещо, но Балард мълчеше. Накрая той схвана намека.

— Значи смятате, че някой е срязал кабела, за да не го виждат вечерта?

— Възможно е. Имате ли в архива други ремонти на „Дийп Дел Теръс“?