Полунощ в Ел Ей

— Нямаме. Мога да погледна, но бездруго щях да запомня, ако е било наскоро. Там живее един човек — щом угасне лампа, обажда ни се тутакси, а преди обаждането наскоро не се бяхме чували с него около година.

— За Джак Кърси ли говорите?

— Явно се обажда и на вас, щом го познавате.

— Срещнах го там.

— Голям чешит. Следи да си вършим работата.

— Явно е така.

— Госпожо детектив, мога ли да направя още нещо за вас?

— Трябва да проверя дали през последните месеци сте извършвали ремонти и на още две улици.

Не му каза нито точните дати, нито адресите, където бяха станали първите две изнасилвания. Само попита за съответните части от булевард „Лусърн“ и улица „Виста“. За тях Шефер не можеше да й отговори по памет. Провери в компютъра си и разпечата две страници.

— Отговорът е „да“ — каза той. — Ето ви разпечатките. Получили сме сигнали за повреда и на двете улици. За „Лусърн“ оплакването е подадено на 2 декември, ремонтът е извършен на 4 декември. За „Виста“ беше получено на 28-и и бяхме претоварени, защото всеки иска отпуск в седмицата преди празниците. Ремонтът на „Виста“ също ще бъде извършен днес.

— Искам да отложите и него — настоя Балард.

— Не е проблем.

— Благодаря ви. Имам още два-три въпроса. Разполагате ли с отчет какъв е бил проблемът на „Лусърн“?

— Да, ще го видите в разпечатката. Пак вандализъм — срязани кабели в основата на стълба.

— Много кабели наведнъж ли?

Шефер се вгледа в екрана на компютъра.

— Наложи се да поправим цялата инсталация там. И захранването, и мрежата.

Там бе извършено първото изнасилване. Балард допусна, че Среднощните са срязали два кабела, защото не са знаели кой е за захранването. И са си научили урока преди нападението на „Дийп Дел Теръс“.

— Значи са повредили няколко лампи едновременно? — уточни тя.

— Точно така. И получихме оплаквания от много хора, които живеят на тази улица.

Среднощните бяха разбрали как да повреждат само по една улична лампа — най-близката до дома на набелязаната жертва, за да не привличат излишно внимание към злонамерените си действия.

— Добре — кимна тя. — Забелязах, че повечето ви камиони вече са излезли по работа, но имате тук два за ремонт. Използвате ли и бели фургони?

— Фургони ли? Не. Необходими са ни камиони с товарна площадка отзад, защото заменяме и цели улични лампи със стълбовете, а така можем да сложим всичко в камиона. Няма как да превозите четириметров стълб с фургон, а това ни се налага често — на хората им харесва да ги удрят с колите си.

Той се усмихна на собствения си опит за шега.

— Разбрах — каза Балард. — И вашите камиони са ясно обозначени като автомобили на градска служба, нали? С герба на града и наименованието на вашата служба?

— Всички и винаги — потвърди Шефер.

— И никакви фургони?

— Нито един. Не искате ли да ми подскажете какво се мъти? Някой да не върши гнусотии и да се представя за един от нас?

— Съжалявам, че не мога да ви обясня, господин Шефер… вие много ми помогнахте. Но нямам право, а и нашият разговор трябва да остане поверителен. Не го споменавайте пред никого.

— Как да спомена, като не знам какво става?

Балард бръкна в джоба си и извади своя визитна картичка с мобилния си номер.

— Още нещо — добави тя. — Трябва да знам за всички съобщени повреди на лампи в Холивуд през следващите две седмици. Няма значение дали са в почивни дни, необходимо е да ми се обадите незабавно след получаването на съобщение за повредена лампа. Не ме интересуват злополуките с коли. Само лампи, които са изгорели, неизправни, срязани и изтърбушени — каквото ще да се случи. Можете ли да направите това за мен?

— Разбира се, няма нищо трудно — обеща Шефер.

— Благодаря ви. Когато всичко това приключи, ще мога да ви обясня по-подробно.

— Каквото ще да е, дано хванете този боклук. Особено ако същият ни реже кабелите.

Даде й разпечатките с данните за първите две повреди. Балард му благодари отново и си тръгна. И докато се връщаше към колата, си напомни, че е по-вероятно да получи твърде късно следващото съобщение за повредена улична лампа в Холивуд — чак след поредното изнасилване.

Отиде поред на местата, обозначени в разпечатките. И в двата случая лампата със срязани кабели беше съвсем близо до сградата, където бе извършено насилие. Балард вече не се съмняваше, че тъкмо Среднощните са повредили лампите преди нападенията, за да прикрият още по-добре действията си. Забеляза, че и на двете места лампите се различаваха от „жълъдите“ в Долчинката.

Обади се на криминалистите и поиска да изпратят техник за снемане на пръстови отпечатъци от основата на стълба на улица „Виста“, както и на „Дийп Дел Теръс“. Шансът за успех беше нищожен, но тя разбираше, че няма как да ти провърви, ако изобщо не се възползваш от него. Пръстов отпечатък можеше да промени мигновено и напълно разследването. Не спомена адреса на „Лусърн“ заради ремонта — едва ли бяха останали отпечатъци от Среднощните.

Оставаха малко минути до осем часа и нейният лейтенант би трябвало вече да е дошъл в кабинета си, когато тя се върне.