Принцеса с часовников механизъм

— Но, Софи, та ти съвсем наскоро започна да се обучаваш...

— Тренирам по-дълго от госпожица Херондейл — изтъкна Софи.

— Сесили е ловец на сенки...

— Госпожица Колинс има природна дарба. — Гидеон говореше бавно,

видимо раздвоен. Не искаше Софи да се бие, да се излага на опасност, но

едновременно с това не можеше да лъже за способностите й. — Би

трябвало да й се позволи да се Извиси и да стане ловец на сенки.

— Гидеон... — сепнато започна Софи, ала Шарлот вече я гледаше с

проницателни тъмни очи.

— Това ли искаш, Софи, мила? Да се Извисиш?

— Аз... — заекна девойката. — Винаги съм го искала, госпожо Брануел,

но не и ако това би означавало да напусна службата си при вас. Вие винаги

сте били толкова мила с мен и за нищо на света не бих искала да ви се

отплатя, като ви изоставя...

— Глупости — каза Шарлот. — Винаги мога да си намеря нова

прислужница, но не и друга Софи. Ако си искала да станеш ловец на сенки,

трябваше да ми кажеш, моето момиче. Можех да отида при консула преди

отношенията ни да се влошат. Все пак, когато се върнем... — Тя замълча и

Сесили сякаш чу неизречени думи, скрити под тези, които бе изрекла: ако

се върнем. — Когато се върнем, ще те предложа за Извисяване — довърши

ръководителката на Института.

— Аз също ще я подкрепя — добави Гидеон. — В крайна сметка, сега

мястото на баща ми в Съвета е мое... приятелите му ще се вслушат в

думите ми. Те все още дължат лоялност на семейството ни... пък и как

иначе бихме могли да се оженим?

— Какво? — Гейбриъл направи толкова рязък жест, че без да иска

събори най-близката чиния на пода, където тя се пръсна на парчета.

— Да се ожениш? — каза Хенри. — Смяташ да се ожениш за

приятелите на баща ти в Съвета? За кого по-точно?

Лицето на Гидеон беше придобило странен зеленикав цвят. Очевидно

не бе възнамерявал да остави тези думи да му се изплъзнат и сега, когато

ги беше изрекъл, не знаеше какво да прави. Взираше се в Софи ужасено, но

по нищо не личеше, че тя би могла да му помогне — самата тя изглеждаше

напълно слисана, като риба, озовала се изведнъж на сухо.

Сесили се изправи и пусна салфетката в чинията си.

— Много добре — заяви тя, придавайки на гласа си онзи

заповеднически тон, който майка й използваше, когато искаше нещо да се

свърши в къщата. — Всички да излязат от стаята.

Шарлот, Хенри и Гидеон понечиха да се изправят и Сесили вдигна

ръце в отчаян жест.

— Не вие, Гидеон Лайтууд! Честно! А вие — при тези думи тя посочи

Гейбриъл — стига сте зяпали! И се размърдайте.

И като го улови за гърба на якето, тя почти го издърпа от стаята.

Хенри и Шарлот ги следваха по петите.

В мига, в който излязоха от трапезарията, Шарлот обяви, че отива да

напише съобщение до членовете на Клейва и се отправи към гостната

заедно със съпруга си. Преди да свърне в коридора, тя поспря за миг, за да

хвърли поглед към Гейбриъл, и устните й потръпнаха развеселено, макар

Сесили да се съмняваше, че той е забелязал. Не че мисли дълго за това, тъй

като първото, което стори, бе да долепи ухо до вратата на трапезарията,

мъчейки се да чуе какво става вътре.

След моментна пауза, Гейбриъл се облегна на стената до вратата,

едновременно пребледнял и пламнал, зениците му бяха разширени от

учудване.

— Не бива да го правите — каза той най-сетне. — Да се подслушва, е

крайно непристойно, госпожице Херондейл.

— Става въпрос за вашия брат — прошепна Сесили, без да отлепя ухо

от дървото. Чуваше тихи гласове, но не можеше да различи думите. —

Мислех си, че бихте искали да знаете.

Той прокара ръце през косата си и издиша шумно, сякаш току-що

беше пробягал дълго разстояние. След това се обърна към момичето и

извади стилито от джоба на жилетката си. Нарисува набързо една руна

върху китката си и допря ръка до вратата.

— Искам, и още как.

Очите на Сесили се стрелнаха от ръката към замисленото изражение

на лицето му.

— Чувате ли ги? — попита тя. — Ама това не е честно!

— Страшно е романтично — каза Гейбриъл, а после се намръщи. —

Или поне би било, ако брат ми не звучеше като жабок, който се е задавил.

Боя се, че едва ли ще влезе в историята като един от най-великите

ухажори на света.

Девойката скръсти подразнено ръце.

— Не разбирам защо се държите така. Или ви дразни това, че брат ви

иска да се ожени за прислужница?

Изражението, с което я погледна, беше такова, че тя изведнъж съжали,

задето го беше закачила по този начин след всичко, което бе преживял

току-що.

— Нищо, което той би могъл да направи, няма да е по-ужасно от

стореното от баща ми. Поне него го привличат човешки жени.

И все пак, толкова трудно беше да не се закача с него. Направо я

предизвикваше.

— Това едва ли е особено подходящо описание за такава чудесна жена

като Софи.

Гейбриъл изглеждаше така, сякаш се канеше да й отвърне с някоя

остра забележка, но после се отказа.

— Не исках да прозвучи така. Тя е прекрасно момиче и от нея ще стане

чудесен ловец на сенки, когато се Извиси. Ще донесе чест на семейството

ни, а Ангелът ми е свидетел, че се нуждаем от това.

— Аз вярвам, че и вие ще донесете чест на семейството си — тихичко

каза Сесили. — Това, което сторихте... да си признаете по този начин пред