Принцеса с часовников механизъм

— Да не би да плачете, госпожице Херондейл?

Момичето примига с мокри ресници и изведнъж си даде сметка, че

ръката й все още е в неговата... все още усещаше как пулсът тупти меко в

китката му до нейната. Той се приведе към нея и Сесили усети утринната

му миризма — на чай и сапун за бръснене...

Тя се дръпна рязко, измъквайки дланта си от неговата.

— Благодаря, че ми позволихте да слушам — каза. — Трябва... трябва

да отида в библиотеката. Имам да свърша нещо преди утрешния ден.

Той се намръщи объркано.

— Сесили...

Ала момичето вече се отдалечаваше забързано по коридора, без да

поглежда назад.

До: Едмънд и Линет Херондейл

Имението Рейвънскар

Западен Йоркшир

Скъпи мамо и татко,

Безброй пъти започвах това писмо, ала така и не го довършвах. В

началото от чувство на вина. Знаех, че напускайки ви, бях постъпила като

своенравна, непокорна дъщеря и не бях в състояние да се изправя срещу

доказателството за своята простъпка, написано черно на бяло.

След това дойде носталгията. Толкова много ми липсвахте. Липсваха

ми тучните зелени хълмове, издигащи се около имението, пиренът,

нацъфтял в лилаво през лятото, и мама, която пее в градината. Тук беше

студено, всичко бе черно, кафяво и сиво, потънало в задушаващи, гъсти

мъгли. Струваше ми се, че ще умра от самота, но как бих могла да ви го

кажа? В крайна сметка, сама си го бях избрала.

А после настъпи скръбта. Бях дошла тук с намерението да се върна у

дома заедно с Уил, да го накарам да разбере какъв е дългът му и двамата

да се приберем. Ала той си има свои собствени идеи за дълг, чест и

обещанията, които е дал. А аз осъзнах, че не мога да накарам някого да се

върне у дома, когато вече си е у дома. И не знаех как да ви го кажа.

А след това последва щастието. Може би ще ви се стори странно,

както и на мен, че не мога да се върна вкъщи, защото открих

удовлетворение. Докато се обучавах, за да стана ловец на сенки,

почувствах как нещо се раздвижи в кръвта ми, същото усещане, което

мама казва, че изпитва всеки път, щом на връщане от Уелшпул за първи

път зърнем долината Дави. Стиснала серафимска кама в ръка, аз съм

повече от Сесили Херондейл, най-малкото от три деца, дъщеря на добри

родители, която един ден ще се омъжи изгодно и ще народи деца. Аз съм

Сесили Херондейл, ловец на сенки, и положението ми в живота е

благородно и славно.

Слава. Такава странна дума, нещо, към което жените не би трябвало

да се стремят, но не тържествува ли нашата кралица на престола? И

нима не наричаха кралица Бес — Глориана*?

* Названия на кралица Елизабет I; името Глориана идва от

английската (и латинска) дума за слава. — Бел. прев.

Ала как можех да ви кажа, че съм избрала славата пред

спокойствието? Скъпо заплатеното спокойствие, което сте ми осигурили,

напускайки Клейва? Как можех да ви кажа, че съм щастлива като ловец на