сенки, без да ви наскърбя ужасно? Та това е животът, от който вие сте се
отвърнали; животът, от чиито опасности се опитахте да предпазите
Уил, Ела и мен. Какво бих могла да ви кажа, което да не разбие сърцата ви?
А сега... сега е ред на разбирането. Знам какво е да обичаш някого
повече от самия себе си. Знам, че всичко, което сте искали някога, не е да
бъда като вас, а да бъда щастлива. Така че ми дадохте... не, дадохте ни,
избор. Виждам онези, които са израснали в Клейва и никога не са имали
възможност да избират какви биха искали да бъдат, и съм благодарна за
стореното от вас. Да избера този живот е съвсем различно от това той
да ми бъде наложен по рождение. Животът на Джесамин Лавлис ме научи
на това.
Що се отнася до Уил и това да го върна у дома: знам, мамо, от какво се
боеше. Че ловците на сенки ще погубят всичката любов в твоето мило
момче. Ала той обича и е обичан. Не се е променил. Обича и вас, както ви
обичам и аз. Не ме забравяйте, защото и аз никога няма да ви забравя.
Ваша любяща дъщеря,
Сесили
До: Членовете на Клейва на нефилимите
От: Шарлот Брануел
Скъпи братя и сестри по оръжие,
Мое печално задължение е да ви съобщя, че макар да предоставих на
консул Уейланд неопровержими доказателства, осигурени от един от
моите ловци на сенки, че Мортмейн, най-голямата заплаха, грозяла
нефилимите в наши дни, се намира в планината Кадер Идрис в Уелс...
нашият почитаем консул необяснимо защо реши да пренебрегне тази
информация.
Самата
аз
смятам
доказателството
за
местонахождението на нашия враг и възможността да го унищожим,
която то ни дава, за извънредно важно.
С помощта на средство, предоставено ми от моя съпруг, прочутия
изобретател Хенри Брануел, ловците на сенки, с които разполагам в
Института в Лондон, незабавно ще се прехвърлят в Кадер Идрис, където
сме готови да дадем живота си в опит да спрем Мортмейн. Дълбоко ме
наскърбява това, че трябва да оставя Института незащитен, но ако
консул Уейланд е в състояние да си даде труда да предприеме някакво
действие, нека се чувства свободен да изпрати стражи, които да
охраняват сградата. Наброяваме едва деветима, като трима от нас дори
не са ловци на сенки, а храбри мундани, обучени в Института и изявили
желание да се бият заедно с нас. Не бих могла да кажа, че храним големи
надежди, но вярвам, че сме длъжни да опитаме.
Очевидно не мога да принудя никого от вас. Както консул Уейланд ми
напомни, не съм в положение да командвам войските на ловците на сенки,
но бих била искрено задължена на всеки, който споделя мнението ми, че