Принцеса с часовников механизъм

посветих живота си: търсенето на справедливост и отплата.

— Не наричайте отмъщението, към което се стремите, справедливост.

От гърдите на демона се откъсна нисък смях, но в него имаше

презрение, сякаш наблюдаваше лудориите на малко котенце.

— Нима ще й позволите да ви говори по този начин, господарю? Мога

да й отрежа езика, да я накарам да замлъкне завинаги.

— Никаква полза няма да има от това да я осакатим. Тя притежава

умения, за които не знаеш — рече Мортмейн, все още загледан в Теса. — В

Китай има стара поговорка, може би обичният ти годеник те е научил на

нея, в която се казва: „Човек не може да живее под едно и също небе с

убиеца на баща си". Ще излича ловците на сенки от земята. Те няма да

живеят под същото небе. Не се опитвай да събудиш доброто в мен, Теса —

няма такова.

Тя неволно си спомни „Повест за два града" и опитите на Луси Манет

да пробуди доброто у Сидни Картън. Винаги бе мислила за Уил като

Сидни, в плен на грях и отчаяние, против повелите на разума си, дори

против собственото си желание. Само че Уил беше добър човек, много по-

добър, отколкото Картън. А Мортмейн едва ли можеше да се нарече човек.

Не, не се опитваше да достигне доброто у него, а суетата му. В крайна

сметка, всички хора се смятаха за добри, нали така? Никой не гледаше на

себе си като на злодей. Девойката си пое дълбоко дъх.

— Положително не е така... положително все още бихте могли да

бъдете достоен и добър. Дарихте с живот и разум тези... тези ваши адски

устройства. Създадохте това, което би могло да унищожи ловците на

сенки. През целия си живот сте дирили справедливост, защото сте

вярвали, че ловците на сенки са безчестни и жестоки. Ала ако сега спрете и

не нанесете удара си, ще спечелите най-голямата си победа. Ще докажете,

че сте по-добър от тях.

Тя се вгледа изпитателно в лицето му. Несъмнено върху него имаше

следа от колебание... тънките устни потръпваха лекичко, а в раменете се

усещаше напрегната несигурност.

Устата му се изви в усмивка.

— Значи смяташ, че бих могъл да бъда по-добър човек? И ако те

послушам, ако не нанеса своя удар, навярно ще останеш с мен от

възхищение и няма да се върнеш при ловците на сенки?

— Ами да, господин Мортмейн. Заклевам ви се. — Теса преглътна

горчилката в гърлото си. Ако трябваше да остане с него, за да спаси Уил и

Джем, Шарлот и Хенри, и Софи, щеше да го направи. — Вярвам, че сте

способен да откриете доброто в себе си. Вярвам, че всички сме способни на

това. Крайчетата на тънките му устни подскочиха.

— Вече е следобед, госпожице Грей. Не исках да те будя по-рано. Ела с

мен навън. Ела и виж какво съм свършил днес, защото има нещо, което

искам да ти покажа.

Теса имаше чувството, че по гърба й плъзват ледени пръсти. Тя

изпъна рамене.

— И какво е то?

Сега вече усмивката се разля по цялото му лице.

— Онова, което чаках.

До: Консул Джосая Уейланд

От: Инквизитор Виктор Уайтлоу

Джосая,

Прости ми за липсата на формалности, защото ти пиша набързо.

Сигурен съм, че това няма да е единственото писмо, което ще получиш по

въпроса. Всъщност, навярно не е дори първото. Самият аз вече получих цял

куп и всички до едно засягат въпроса, който ме изгаря — вярна ли е

информацията на Шарлот Брануел? Ако е така, струва ми се повече от

вероятно Магистърът наистина да е в Уелс. Наясно съм със съмненията

ти относно това доколко може да се има доверие на Уил Херондейл, ала и

двамата познавахме баща му. Прибързан и често пъти — роб на

страстите си, но по-честен човек от него едва ли може да се намери. Не

мисля, че младият Херондейл е лъжец.

Така или иначе, в резултат от писмото на Шарлот в Клейва цари хаос.

Настоявам незабавно да свикаме извънредно събрание на Съвета. Не го ли

сторим, вярата на ловците на сенки в техния консул, както и в техния

инквизитор, ще бъде необратимо подкопана. Оставям оповестяването на

това събрание в твои ръце, ала това не е молба. Свикай Съвета или аз ще

подам оставка и всички ще научат защо.

Виктор Уайтлоу.

Уил се събуди от писъци.