Принцеса с часовников механизъм

— Знам. — Той отдръпна ръцете си. Не ги беше измил след битката в

двора и засъхналата кръв на Джесамин по пръстите му се смеси с тази на

неговия парабатай.

Джем си пое дълбоко дъх. След като двамата изчакаха за миг, за да

видят дали това няма да предизвика нов пристъп на кашлица, той

проговори:

— Магнус каза, че си влюбен в Теса. Вярно ли е?

— Да — отвърна Уил с чувството, че полита в пропаст. — Да, вярно е.

Очите на приятеля му бяха широко отворени и блестящи в мрака.

— А тя обича ли те?

— Не. — Гласът на Уил се прекърши за миг. — Казах й, че я обичам, но

тя никога не се разколеба в обичта си към теб.

Мъртвешката хватка, с която Джем стискаше кърпата, поотслабна.

— Значи си й казал, че си влюбен в нея.

— Джем...

— Кога беше това и какво невъобразимо отчаяние те подтикна да го

сториш?

— Беше преди да науча, че сте сгодени. В деня, когато открих, че над

мен не тегне никакво проклятие. — Уил говореше накъсано. — Отидох при

нея и й признах любовта си, а Теса ми отговори възможно най-мило, че

обича теб, а не мен и че двамата сте сгодени. — Той сведе поглед. — Не

знам дали това променя нещо, Джеймс. Ала наистина нямах представа за

чувствата ти към нея. Бях напълно обсебен от това, което изпитвах.

Джем прехапа долната си устна, извиквайки най-сетне малко цвят в

бледата си кожа.

— Извинявай, че те питам, но не става въпрос за мимолетна

прищявка, преходно увлечение или...? — Той не довърши, загледан в

лицето на приятеля си. — Не — промълви след миг, — виждам, че не е.

— Обичам я толкова много, че когато тя ме увери, че ще бъде

щастлива с теб, аз се заклех пред себе си никога вече да не говоря за

желанията си, да не показвам чувствата си —нито с дума, нито с жест — и

никога да не сторя или кажа нещо, от което щастието й би могло да

пострада. Любовта ми не е изчезнала, ала все пак държа и на двама ви

достатъчно, за да не изложа на опасност дори с една дума онова, което

имате вие помежду си. — Думите се лееха от устата на Уил; нямаше

причина да ги удържа. Ако Джем щеше да го намрази, нека да е заради

истината, а не заради една лъжа.

Той изглеждаше сломен.

— Прости ми, Уил. Толкова много съжалявам. Ще ми се да бях узнал

по-рано...

Уил се отпусна назад в креслото.

— Какво би могъл да сториш?

— Можех да разваля годежа...

— И да разбиеш сърцата и на двама ви? С какво би ми помогнало това?

Ти си ми толкова скъп, сякаш си другата половина на душата ми, Джем. Не

бих могъл да бъда щастлив, ако ти си нещастен. А и Теса... тя обича теб.

Какво чудовище бих бил, ако причиня огромна болка на двамата души,

които обичам най-силно на този свят, само и само за да се насладя на

знанието, че след като аз не мога да имам Теса, никой друг няма да я има?

— Ала ти си моят парабатай. Ако страдаш, аз искам да намаля болката

ти...

— Това — заяви Уил — е единствената болка, която не би могъл да

облекчиш.

Джем поклати глава.

— Но как може да не съм забелязал? Споменах ти, че видях как

стените около сърцето ти рухват. Мислех... мислех, че ми е ясно защо.

Казах ти, че от самото начало знаех, че носиш някакъв товар на плещите

си и че си отишъл да се видиш с Магнус. Мислех си, че навярно си

използвал магията му, за да се освободиш от някаква въображаема вина.

Ако бях предположил, че е било заради Теса, искам да знаеш, че никога не

бих й признал любовта си.

— Откъде би могъл да се досетиш? — Колкото и нещастен да беше,

Уил се чувстваше свободен, сякаш от плещите му беше паднал тежък

товар. — Правех всичко по силите си, за да го запазя в тайна, да го

отричам. Ти... ти никога не криеше чувствата си. Като погледна назад, то е

съвсем ясно и очевидно, и все пак аз не го забелязах. Бях слисан, когато

Теса ми каза, че сте сгодени. Ти винаги си бил източник на толкова много

хубави неща в живота ми, Джеймс. И през ум не ми беше минавало, че би

могъл да бъдеш извор на болка и затова, макар и погрешно, никога не се

бях замислял за твоите чувства. Ето защо бях толкова сляп.

Джем затвори очи. Клепачите му имаха синкав оттенък и бяха тънки

като пергамент.

— Болката ти ме наскърбява — рече той. — Но се радвам, че я обичаш.

— Радваш се?

— Защото така е по-лесно да те помоля да сториш онова, което искам

да направиш: остави ме и върви да намериш Теса — подтикна го

приятелят му.

— Веднага? Просто така?

Колкото и да беше невероятно, Джем се усмихна.

— Не се ли канеше да сториш точно това, когато улових ръката ти?

— Но... тогава не вярвах, че ще дойдеш на себе си. Сега е различно. Не

мога да те оставя просто така, да посрещнеш сам каквото и да е онова,

което те очаква...

Джем вдигна ръка и за миг Уил помисли, че иска да улови неговата,

ала вместо това той впи пръсти в ръкава му.

— Ти си моят парабатай. Все повтаряш, че мога да поискам всичко от

теб. — Но аз се заклех да бъда с теб. „Ако друго, освен смъртта ме разлъчи

от теб...“

— Смъртта ще ни разлъчи — рече Джем.

— Знаеш, че тези думи са част от по-дълъг пасаж. „Не ме умолявай да

те оставя и да не дойда подире ти: защото гдето идеш ти, и аз ще ида."*

* Цитат от Стария завет, Рут 1:16. — Бел. прев.