Принцеса с часовников механизъм

научил да оседлава коне още като момче, преди да дойде в Института, и

сега остави мислите си да блуждаят безцелно, докато ръцете му

наместваха седлото, опъваха стремената и посягаха внимателно под

животното, за да уловят опаса.

Не беше оставил бележка след себе си, никакво съобщение,

адресирано до някой от Института. Джем щеше да им каже къде е отишъл,

а Уил беше установил, че сега, когато най-силно се нуждаеше от тях, не

беше в състояние да намери думите, които обикновено идваха така лесно.

Умът му като че ли не беше в състояние да приеме мисълта, че се сбогува,

затова отново и отново прехвърляше в главата си нещата, които вземаше

със себе си: бойно облекло, чиста риза и яка — кой знае кога можеше да му

се наложи да изглежда като джентълмен — две стилита, всички оръжия,

които можеше да побере, хляб, сирене, сушени плодове и мундански пари.

Докато затягаше опаса, Балиос вдигна муцуна и изцвили. Уил се

обърна рязко. Пред вратата на конюшнята стоеше слабичка женска

фигура. Тя вдигна дясната си ръка и магическата светлина огря лицето й.

Беше Сесили, загърната в наметало от синьо кадифе. Тъмната й коса

беше пусната и падаше свободно около лицето й, а босите й крака се

подаваха изпод ръба на наметалото. Уил изпъна рамене.

— Сеси, какво правиш тук?

Тя пристъпи напред и спря на прага, свеждайки поглед към босите си

нозе.

— И аз бих могла да те попитам същото.

— Обичам да си говоря с конете нощем. Добра компания са. А ти не

бива да се разхождаш по нощница. Наоколо се навъртат лайтуудовци.

— Много смешно. Къде отиваш, Уил? Ако си тръгнал да търсиш още

уин фен, вземи ме със себе си.

— Няма да търся уин фен.

По сините очи на сестра му си пролича, че започва да разбира.

— Отиваш да намериш Теса. Тръгнал си към Кадер Идрис.

Уил кимна.

— Вземи ме — повтори тя. — Вземи ме със себе си, Уил.

Той не беше в състояние да срещне погледа й, затова отиде да вземе

юздите, макар че ръцете му трепереха, докато ги сваляше и се обръщаше

към Балиос.

— Не мога да го направя. Нямаш нужната подготовка, за да яздиш

Ксантос, а един обикновен кон би ни забавил.

— Каретата се теглеше от механични коне. Едва ли се надяваш да ги

настигнеш.

— Не се надявам на нищо такова. Балиос може и да е най-бързият

жребец в Англия, но и той се нуждае от почивка и сън. Вече съм се

примирил, че няма да настигна Теса по пътя. Мога единствено да се

надявам, че ще пристигна в Кадер Идрис, преди да е станало твърде късно.

— Тогава остави ме да яздя след теб и не се тревожи, ако ме

задминеш...

— Бъди разумна, Сеси!

— Разумна? — избухна тя. — Виждам единствено как брат ми отново

ме напуска! Минаха години, Уил! Години и аз дойдох в Лондон, за да те

намеря, а ето че сега, когато пак сме заедно, ти ме изоставяш!

Балиос се размърда неспокойно, докато младежът наместваше

мундщука в устата му и прекарваше поводите над главата му. Конят не

обичаше виковете и Уил положи успокояващо ръка на шията му.

— Уил — в гласа на сестра му имаше опасни нотки, — погледни ме

или ще събудя всички и ще те спра. Кълна ти се, че ще го направя.

Той облегна глава на врата на жребеца и затвори очи. Усещаше мирис

на слама и коне, на вълнен плат и пот, както и малко от сладкия дъх на

пушек, просмукал се в дрехите му от огъня в стаята на Джем.

— Сесили — каза той, — трябва да знам, че си тук, в безопасност,

доколкото е възможно, иначе не бих могъл да тръгна. Не мога да се

тревожа за Теса, която е някъде там, и за теб, която оставям зад себе си —

страхът ще ме прекърши. И бездруго вече твърде много от онези, които

обичам, са в опасност.

Дълго мълчание се възцари след думите му. Уил чуваше как сърцето

на Балиос тупти под ухото му, но това беше единственият звук. Почуди се

дали Сесили не си бе тръгнала, дали не беше излязла, докато той

говореше, за да събуди останалите в къщата. Повдигна глава.

Не, тя все още стоеше там, а магическата светлина грееше в ръката й.

— Теса каза, че веднъж си ме повикал — рече тя, — когато си бил

болен. Защо мен, Уил?

— Сесили... — Думата прозвуча като въздишка. — В продължение на

години ти беше моят... моят талисман. Мислех, че съм убил Ела. Напуснах

Уелс, за да бъдеш в безопасност. Докато можех да си те представя здрава и

щастлива, болката от това колко ми липсвахте ти, мама и татко, си

струваше.

— Така и не разбрах защо си тръгна — каза сестра му. — А и вярвах, че

ловците на сенки са чудовища. Не можех да разбера защо би дошъл тук и

възнамерявах, когато порасна достатъчно, да дойда тук и да се

преструвам, че самата аз искам да стана ловец на сенки, докато не те убедя

да се върнеш у дома. Когато научих за проклятието, не знаех какво да

мисля. Стана ми ясно защо си дошъл, но не и защо си останал.

— Джем...

— Но дори ако той умре — продължи девойката и Уил потръпна, — ти

няма да се върнеш у дома при мама и татко, нали? Ти си ловец на сенки,

окончателно и безвъзвратно. Повече, отколкото татко е бил някога. Ето

защо толкова упорито отказваше да им пишеш. Не знаеш как

едновременно да поискаш прошка и да им обясниш, че няма да си дойдеш

вкъщи.

— Не мога да се върна у дома, Сесили, или по-точно — Уелс вече не е

моят дом. Аз съм ловец на сенки. Това е в кръвта ми.