Принцеса с часовников механизъм

изскърцаха. — Трябва да отбележа, че бях почти впечатлена от това как

избяга с онова момче, ловеца на сенки. Показа, че притежаваш дух.

Всъщност за Магистъра се оказа от полза, че прекара толкова време с

нефилимите. Сега си запозната с Долния свят и при това доказа, че можеш

да се справиш. Беше принудена да използваш умението си в тежки

условия. Никакви изпитания, на които бих могла да те подложа, не биха те

научили на толкова много, нито биха ти дали подобна увереност. С очите

си виждам колко си променена сега. От теб ще излезе чудесна булка за

Магистъра.

От устните на Теса се откъсна невярващо възклицание.

— Защо? Та нали той ще ме принуди да се омъжа за него. Какво

значение има дали притежавам знания или дух? Защо го е грижа?

— О, ти ще бъдеш повече от негова жена, госпожице Грей. Ти ще

бъдеш гибелта на нефилимите. За това си била създадена. И колкото

повече знаеш за тях, колкото по-привързана си към тях, толкова по-

ефективно оръжие ще бъдеш, за да ги сравним със земята.

Теса имаше чувството, че са отнели и последната глътка въздух от

гърдите й.

— Не ме е грижа какво прави Мортмейн. Няма да му помогна да

причини зло на ловците на сенки. По-скоро ще умра или ще понеса

мъченията му.

— Няма значение какво искаш ти. Ще откриеш, че всяка съпротива,

която би могла да му окажеш, ще бъде безсмислена. А и за да унищожиш

нефилимите, не е нужно да правиш нищо, освен да бъдеш самата себе си.

Както и да бъдеш омъжена за Мортмейн, което не изисква никакво

действие от твоя страна.

— Аз съм сгодена за друг мъж — изплю Теса. — За Джеймс Карстерс.

— О, боже. Боя се, че правата на Магистъра превъзхождат неговите.

Освен това до следващия вторник Джеймс Карстерс няма да е между

живите. Мортмейн изкупи целия уин фен в Англия и блокира всички нови

доставки. Навярно трябваше да помислиш за това, преди да се влюбиш в

един наркоман. Навремето си мислех, че ще избереш синеокия —

замислено каза тя. — Не е ли обичайно момичетата да се влюбват в

спасителите си?

Девойката усети как плащът на сюрреалистичното се спуска отгоре й.

Не можеше да повярва, че е тук, хваната като в капан в тази карета с

госпожа Блек и че магьосницата явно няма нищо против да обсъжда

нейните любовни трепети. Обърна се към прозореца. Луната се беше

издигнала високо в небето и тя видя, че се движат по тесен път. Около

каретата имаше сенки, а под тях една скалиста клисура се губеше в мрака.

— Има много начини, по които някой може да бъде спасен.

— Е — усмихна се госпожа Блек и зъбите й проблеснаха, — бъди

сигурна, че този път никой няма да дойде да те спаси.

„Ти ще бъдеш гибелта на нефилимите."

— Значи ще се наложи да се спася сама — заяви Теса.

Госпожа Блек сбърчи озадачено вежди и обърна глава към нея със

скърцащ, тракащ звук. Ала девойката вече се бе стегнала, събрала бе

цялата си енергия в краката и тялото си, по начина, по който я бяха учили,

така че когато се хвърли към вратата на каретата, го стори с цялата сила,

която притежаваше.

Чу как ключалката се строши, а госпожа Блек изкрещя —

пронизителен, яростен писък. Една метална ръка я сграбчи за яката на

роклята, която се откъсна и в следващия миг момичето вече падаше,

блъскаше се в скалите покрай пътя, премяташе се и се хлъзгаше в

клисурата, докато каретата се отдалечаваше по пътя над нея, а

магьосницата викаше с пълно гърло на кочияша да спре. Вятърът

свистеше в ушите на Теса, докато тя летеше надолу, размахала ръце като

вятърна мелница в празното пространство около себе си, и всяка надежда,

че клисурата не е дълбока или че падането няма да се окаже фатално, я

напусна. Докато се носеше към дъното, зърна един тесен поток да

проблясва далеч под нея, криволичейки между назъбени скали, и разбра,

че ще се строши като крехък порцелан, когато се удари в земята.

Затвори очи, надявайки се краят да е бърз.

Уил стоеше на върха на един зелен хълм, загледан към морето. И то, и

небето бяха толкова наситено сини, че сякаш се сливаха в едно, така че не

можеше да се различи къде минава хоризонтът. Чайки кръжаха над него с

крясъци, соленият вятър рошеше косата му. Бе топло като през лятото и

връхната му дреха лежеше захвърлена на тревата; беше по риза и

тиранти, а ръцете му бяха загорели от слънцето.

— Уил!

Обърна се при звука на познатия глас и видя Теса да идва към него по

хълма. По склона му лъкатушеше пътека, покрай която растяха

непознати бели цветя и сред тях девойката също приличаше на цвете в