Принцеса с часовников механизъм

— Не е мое задължение, нито някога ще бъде, да наставлявам

своеволни ловци на сенки. Всъщност, дори не съм сигурен защо

обвиняваш мен. Прекарах нощта в библиотеката, в очакване Уил да се

появи, за да говорим, но той така и не го стори. Накрая заспах в раздела

„Бяс и ликантропия". Понякога Улси хапе и това ме тревожи.

Никой не отговори на тази забележка, макар че Шарлот придоби още

по-разстроен вид. Закуската бездруго беше доста тиха, тъй като мнозина

от тях липсваха. Отсъствието на Уил не беше учудило никого — бяха

предположили, че е до своя парабатай. Едва когато Сирил нахлу в

трапезарията, останал без дъх и развълнуван, за да им съобщи, че Балиос

го няма, се беше вдигнала тревога.

При претърсването на Института бяха открили Магнус Бейн, заспал в

един ъгъл на библиотеката. Шарлот го бе разтърсила, за да го събуди, и на

въпроса дали има представа къде е Уил, той бе отвърнал най-искрено, че

според него младежът е тръгнал към Уелс, за да открие Теса и да я върне в

Института, било то крадешком или със сила. За негова изненада, тази

информация беше хвърлила госпожа Брануел в паника и тя бе свикала в

библиотеката среща, на която всички задължително трябваше да

присъстват... дори и Гидеон, който се беше появил, като накуцваше и се

облягаше тежко на една пръчка.

— Някой знае ли кога е тръгнал Уил? — попита Шарлот, застанала

начело на дългата маса, край която бяха насядали останалите.

Сесили, сключила ръце пред себе си с престорена смиреност,

изведнъж страшно се заинтересува от десена на килима.

— Много красиво украшение носиш, Сесили — отбеляза Шарлот,

присвивайки очи при вида на рубина, който висеше около гърлото на

момичето. — Май не го видях на шията ти вчера. Всъщност спомням си, че

Уил го носеше. Кога ти го даде?

Момичето скръсти ръце пред гърдите си.

— Няма да кажа нищо. Решенията на брат ми са си негови, пък и вече

опитахме да обясним на консула какво трябва да се направи. Тъй като

Клейвът няма да помогне, Уил взе нещата в свои ръце. Не знам защо си

очаквала нещо различно.

— Не мислех, че ще остави Джем — рече Шарлот и думите й сякаш

стреснаха и нея самата. — Аз... дори не мога да си представя как ще му

кажем, когато се събуди.

— Джем знае... — възмутено започна Сесили, но в този миг беше

прекъсната и то, за нейна изненада, от Гейбриъл.

— Разбира се, че знае — заяви той. — Уил просто изпълнява дълга си

на парабатай. Прави онова, което би сторил Джем, ако беше в състояние.

Отишъл е вместо него. Всеки парабатай би постъпил така.

— Ти защитаваш Уил? — обади се Гидеон. — След начина, по който

винаги си се държал с него? След като десетки пъти си казвал на Джем, че

има ужасен вкус за парабатай?

— Уил може и да е ужасен като човек, но постъпката му доказва, че

поне не е възмутителен ловец на сенки — рече Гейбриъл, а после,

улавяйки погледа на Сесили, добави: — Всъщност, може би и като човек не

е чак толкова лош. В общи линии.

— Колко великодушно изказване, Гидеон — подхвърли Магнус.

— Аз съм Гейбриъл.

Магнус махна с ръка.

— Всички от рода Лайтууд ми изглеждат еднакви...

— Хм... — побърза да се намеси Гидеон, преди брат му да е замерил

магьосника с първия попаднал му предмет. — Независимо от личните

качества и недостатъци на Уил, както и от неспособността на някои хора

да различат един Лайтууд от друг, въпросът си остава — ще тръгнем ли

след Уил?

— Ако той искаше помощ от вас, нямаше да поеме на път посред нощ,

без да каже на никого — заяви Сесили.

— О, да — отвърна Гидеон. — Защото хлапакът се слави със своите

грижливо обмислени планове и умението да взема разумни решения.

— Е, все пак е откраднал най-бързия кон — изтъкна Хенри. — Това

говори за поне някаква предвидливост.

— Не можем да го оставим да се изправи срещу Мортмейн съвсем сам.

Той ще бъде смазан — рече Гидеон. — Ако наистина е тръгнал през нощта,

може би все още бихме успели да го настигнем по пътя...

— Уил е с най-бързия кон — напомни му Хенри и Магнус изсумтя под

носа си.

— Всъщност не е напълно сигурно, че непременно ще срещне смъртта

си — каза Гейбриъл. — Вярно, можем да тръгнем след него, но истината е,

че подобен отряд, поел срещу Мортмейн, ще бъде забелязан по-лесно,

отколкото едно момче на кон. Единствената ни надежда е да не го видят. В

крайна сметка, той не е поел на война, а да спаси Теса. Подобна мисия се

нуждае от потайност и незабелязаност...

Шарлот удари с юмрук по масата толкова силно, че звукът отекна из

цялата стая.

— Всички, замълчете! — Тонът й беше толкова властен, че дори

Магнус изглеждаше разтревожен. — Гейбриъл, Гидеон, и двамата имате

право. За Уил е по-добре да не тръгваме след него и не можем да допуснем

един от нас да загине. Вярно е също така, че Магистърът е извън нашия

обсег. — Съветът ще заседава и ще вземе решение по този въпрос. Ето

защо трябва да насочим всичките си усилия към това да спасим Джем.

Младежът умира, ала все още не е мъртъв. Част от силата на Уил зависи от

него, а и той е един от нас. Най-сетне ни даде позволение да потърсим лек

за болестта му и следователно ще сторим именно това.

— Но... — започна Гейбриъл.