Принцеса с часовников механизъм

— Тишина! — прекъсна го Шарлот. — Аз оглавявам Института. Не

забравяй кой те спаси от баща ти и ми отдай нужното уважение.

— Добре постави Гидеон на мястото му — доволно подхвърли Магнус

и Шарлот се обърна към него с пламнали очи.

— Същото важи и за теб, магьоснико. Господин Херондейл може и да

те е повикал, но все още си тук само защото аз те търпя. От онова, което ми

каза тази сутрин, разбирам, че си обещал на Уил да сториш всичко по

силите си, за да намериш лек за Джем, докато него го няма. Ще кажеш на

Гейбриъл и Сесили къде се намира магазинът, от който може да се

набавят необходимите ти съставки. Гидеон, тъй като си ранен, ще останеш

в библиотеката и ще търсиш книгите, които Магнус ти поиска. Ако ти

трябва помощ, аз или Софи ще ти я окажем. Хенри, навярно магьосникът

би могъл да използва криптата като лаборатория, освен ако в момента не

си по средата на някой проект, който не би го позволил? —Тя погледна

към съпруга си, повдигнала вежди.

— Всъщност съм — колебливо отвърна той, — но този проект би

могъл да бъде насочен към намирането на лек за Джем и на драго сърце

бих приел помощта на господин Бейн. В замяна господинът може да

използва всичките ми научни пособия.

Магнус го погледна любопитно.

— Над какво точно работите?

— Е, както знаете, ние не използваме магия, господин Бейн — обясни

Хенри с видимо удоволствие, че някой проявява интерес към опитите му,

— но в момента се опитвам да създам устройство, което би било нещо

като научната версия на транспортираща магия. То ще отваря портал,

където поискате...

— Като например в някой склад в Китай, пълен с уин фен? — досети

се магьосникът с лукави пламъчета в очите. — Звучи много интересно,

наистина много интересно.

— Не, не звучи — измърмори Гейбриъл и Шарлот му хвърли остър

като кама поглед.

— Достатъчно, господин Лайтууд. Вярвам, че всички получихте

задачите си. Заемете се с тях. Не искам да чувам нищо повече от вас,

докато не сте в състояние да ми докладвате за постигнат напредък. Аз ще

бъда при Джем.

И с тези думи тя излезе от стаята.

— Колко удовлетворително — рече госпожа Блек и Теса я изгледа

свирепо.

Беше се свила в своя ъгъл на каретата, възможно най-далеч от

съществото, което някога беше госпожа Блек. При вида на отвратителната

гледка тя беше изпищяла и макар бързо да бе затиснала устата си с ръка,

вече беше твърде късно — ужасената й реакция очевидно страшно се

беше понравила на чудовищното създание.

— Бяхте обезглавена — рече Теса. — Как така сте жива? По този

начин?

— Магия — отвърна госпожа Блек. — Брат ти бе онзи, който

посъветва Магистъра, че в сегашното си състояние бих могла да му бъда

от полза. Именно Натаниъл проля кръвта, която направи съществуването

ми възможно. Животи за моя живот.

Зловеща усмивка разтегли устните й и девойката си помисли за брат

си, издъхнал в ръцете й. „Не знаеш всичко, което съм сторил, Теса." Тя

преглътна надигналата се в гърлото й жлъч. След като Нат умря, бе

опитала да се превъплъти в него, за да изкопчи информация за Мортмейн

от спомените му, но бе открила единствено сива вихрушка от гняв,

горчилка и амбиция, между които нямаше нищо солидно. Нов прилив на

омраза към Магистъра се надигна в гърдите й. Мортмейн беше открил

слабостите на брат й и се беше възползвал от тях. Той държеше уин фена

на Джем в жесток опит да принуди ловците на сенки да му се подчинят.

Дори госпожа Блек, по свой собствен начин, беше пленница на неговите

машинации.

— Изпълнявате заповедите на Мортмейн, защото смятате, че той ще

ви даде тяло — каза Теса. — Не това... това нещо, което имате сега, а

истинско, човешко тяло.

— Човешко — изсумтя госпожа Блек. — Очаквам нещо по-добро от

човешко тяло. Но по-добро и от това. Нещо, което ще ми помогне да се слея

с мунданите и отново да практикувам уменията си. Що се отнася до

Магистъра, знам, че ще може да го направи — благодарение на теб. Много

скоро той ще бъде всесилен и ти ще му помогнеш да го постигне.

— Вие сте глупачка, ако вярвате, че ще ви възнагради.

Сивите устни на госпожа Блек потръпнаха развеселено.

— О, но той ще го стори. Закле се, а аз направих всичко, което бях

обещала. И ето че сега му доставям съвършената булка... обучена от мен. В

името на Азазел, още не съм забравила деня, в който слезе от кораба от

Америка. Изглеждаше така изцяло смъртна, толкова безполезна, че се

отчаях как някога изобщо бих успяла да те науча на каквото и да било. Ала

с достатъчно бруталност всяко нещо може да получи желаната форма.

Сега ще свършиш чудесна работа.

— Не всичко смъртно е безполезно.

Ново изсумтяване.

— Казваш го заради връзката ти с нефилимите. Твърде дълго време

си прекарала с тях, вместо със себеподобните си.

— „Себеподобни"? Никой не е като мен. Джесамин каза, че майка ми е

била ловец на сенки...

— Така е. Но не и баща ти.

Сърцето на Теса прескочи един удар.

— Баща ми е бил демон?

— Е, не беше ангел — подсмихна се госпожа Блек. — Магистърът ще

ти обясни всичко... когато му дойде времето. Коя си, защо си на този свят и

за какво си била създадена. — Тя се облегна назад и механичните й стави