Пустинна звезда

— Хейстингс ли? Изключено. Нямам никаква причина да говоря с него. Не помня кога е бил последният път.

— Но го познавате?

— По-скоро го познавах. Тримата ходехме на училище заедно. В холивудската гимназия… където тревата не се гази, а се пуши.

И се засмя на собствената си шега. Но смехът му бе нервен. Балард усети в тона, с който говореше за Хейстингс, нещо близко до враждебност и попита:

— Имали ли сте някакъв проблем с Хейстингс?

— По-скоро той имаше проблем с мен. Искаше Джейк само за себе си и в крайна сметка ме изтласка. Аз просто не съм толкова борбена натура. Така че сега той води шоуто на Джейк, а аз съм тук.

Балард кимна.

— Добре, нека да се върнем към 2005-а — каза тя. — Тогава вие сте ръководили кампанията му, нали?

— Да — отвърна Крамър. — Но не съм сигурен дали бих я нарекъл кампания. Това звучи толкова мащабно и планирано — всичко, което нашата не беше.

— Значи е била дребна операция?

— Когато Джейк се кандидатира за президент на последния клас в Холивудската гимназия, вероятно имахме по-добра организация. Искам да кажа, кампанията през 2005-а се държеше на плюнка и тиксо. Нямахме представа какво правим, затова тя се провали, и съвсем заслужено. Джейк обаче остана в политиката, реорганизира се, а после се завърна и спечели. Тогава мен вече отдавна ме нямаше. Е, кажете ми, кой е умрял и какво общо има това с мен. Че започвам да се притеснявам.

— Лора Уилсън. Била е убита. Това име звучи ли ви познато?

— Лора Уилсън… Май не. Чакайте да помисля минутка.

— Разбира се.

Крамър сякаш се замисли върху името, но не използва цялата минута, която бе поискал.

— Да не казвате, че тя е имала нещо общо с кампанията?

— Точно това се опитвам да разбера — каза Балард. — Вие познавахте ли всички доброволци?

— Да, по онова време ги познавах. Аз ги набирах. Но те не бяха много и не помня никаква Лора Уилсън.

— Нека ви покажа нещо.

Отвори папката и му подаде портретната снимка на Лора Уилсън. Крамър се приведе да я разгледа, без да я докосва.

— Не, не я познавам.

— Възможно ли е да е била доброволка? — настоя Балард.

— Бих запомнил чернокожо момиче. Щеше да ни е от полза, но нямахме такива.

— Значи сте сигурен.

Крамър посочи категорично снимката и заяви:

— Тя не беше част от кампанията. Аз набирах всички доброволци. Тя не е била сред тях.

— Добре — каза Балард. — Вижте тази снимка.

Плъзна по масата към Крамър копие от снимката на чекмеджето за джунджурии на Лора и попита:

— Виждате ли значката от кампанията тук?

— Да — потвърди Крамър. — Много е красива.

— Вие ли поръчахте да ги изработят?

— Разбира се. Бяха луксозни — с прикрепени лентички на свободата. Помня, че обсъждахме дали си струва допълнителните разходи, но Джейк харесваше лентичките. Караха значката да изпъква.

— На кого ги раздавахте?

— Ами, държахме ги в офиса за всеки, който влезе. Освен това обикаляхме от врата на врата в района. Не ги давахме на всички, само на хора, които изразяват подкрепа за Джейк.

— Колко от тях направихте, помните ли?

— Мисля, че хиляда, но не ги раздадохме всичките. Помня, че след като всичко свърши, ми бяха останали две торби и просто ги изхвърлих. Всъщност мисля, че за последно говорих с Нелсън, когато той ми се обади да поиска значките, защото Джейк искал да се пробва отново. Казах му, че съм ги изхвърлил преди години, и той просто ми затвори. Голям симпатяга е този Нели.

— Помните ли дали при кампанията през 2005-а сте пращали хора да обикалят от врата на врата в района на Франклин Вилидж? И по-конкретно Тамаринд Авеню — в онзи квартал?

— Ако е било в избирателния ни район, сигурен съм, че сме го правили. Излизахме всяка вечер. Целият персонал и всички доброволци, които можехме да намерим. Срещахме се в онзи магазин за готова храна на „Сънсет“… Не му помня името. Беше сигурно на сто години, но пусна кепенците завинаги по време на пандемията.

— „Грийнблатс“.

— Точно така, „Грийнблатс“… каква загуба. Обичах това място. Имаха стая на горния етаж и всички се срещахме там в шест всяка вечер. Поръчвахме си сандвичи и бира за сметка на кампанията, а после си разпределяхме кварталите, за да не се припокриваме. Раздавахме на всички значки и картички за дарения, а после се разделяхме и тръгвахме да чукаме по вратите. Връзка с избирателите и така нататък. Но истината бе, че аз и представа си нямах как се води кампания. Обаче беше забавно.

— Кой получи Тамаринд Авеню?

— Божичко, не мога да помня това. Мога да ви кажа само, че се опитвахме да минем през всеки квартал поне по два пъти. Само че нямам записки, а беше прекалено отдавна, за да помня кой на коя улица е ходил. Да не се опитвате да кажете, че някой от кампанията е убил тази жена?

— Не, не казвам това. Всъщност просто проследявам една висяща нишка. Тази снимка е от апартамента й. Тя е била убита там в съботата преди изборите и тази значка се е намирала в чекмеджето й. Това показва, че вероятно някой от кампанията е почукал на вратата й по някое време преди изборите. Може да не означава съвсем нищо, но трябва да разпитваме и да проследяваме уликите, където и да ни отведат те.