Пустинна звезда

— Когато нещата взеха да се навързват около Хейстингс, аз го проверих. Пърлман е направил уебсайт за своите избиратели и в него има раздел за екипа му. Снимки, кратки биографии, спектър на задълженията, всякакви такива. За Хейстингс пише, че е ветеран инвалид, и аз си помислих за кръвта в урината и рака. Крамър ми каза, че когато Хейстингс се включил в първата им кампания, току-що бил напуснал военна служба.

Бош се замисли. Това можеше да доведе до откриване на друга връзка на Хейстингс със случая.

— Познавам един човек от военния архив в Сейнт Луис — каза след малко. — Той може да извади служебното му досие и да види какво има в него.

— Значи ще се заемеш и с това?

— Мисля, че всичко, свързано с Хейстингс, трябва да се разработва далеч от офиса.

— Прав си.

— Какво друго?

— Доколкото знам, това е.

— Тогава защо не се върнеш в „Амансън“, а аз ще дойда малко по-късно. Първо ще поседя тук и ще се обадя в Сейнт Луис. Знаем ли рождената дата на Хейстингс?

— Ще ти я пратя. Взех я днес от регистъра на МПС, защото исках да науча домашния му адрес.

— Онзи със смокингите каза ли в кой вид войски е служил Хейстингс?

— Каза армията, но вероятно се изрази общо.

— Ще кажа на моя човек да започне оттам.

Балард се бе загледала в телефона си, за да изкара рождената дата на Хейстингс. След като я прати на Бош, вдигна глава и погледна през предното стъкло. Срещу нея бе изоставеният мол.

— Какво е станало с това място? — попита тя.

— Изоставиха го преди повече от двайсет години — каза Бош. — След като авиокомпаниите се изнесоха от този район и от Международното летище Лос Анджелис, настъпиха трудни времена за мола. Затвориха го и си седи тук празен. Сега го използват да снимат филми в него.

— Странно — голям празен мол като този.

— Да.

— Добре. Ще се видим в „Амансън“.

— Ще дойда.

Тя потегли през празния паркинг към изхода.

Бош си извади телефона и потърси в указателя номера на Гари Макинтайър, военен следовател в Националния център за досиетата на военнослужещите в Мисури. Беше контактувал с него за няколко случая през годините. Знаеше, че той с готовност ще му помогне, стига да е още там.

Отговори му женски глас.

— Търся Гари Макинтайър — каза Бош.

— Гари вече не работи тук — отвърна жената. — Аз съм следовател Хеник. С какво мога да ви помогна?

— Обажда се Хари Бош, Лосанджелиско полицейско управление. Обикновено работя с Гари. Трябва ми служебното досие на един заподозрян в разследване на двойно убийство.

— Гари отдавна не е тук. Как казахте, че ви е името?

— Хари Бош.

— Чакайте да видя дали ви е включил в списъка на познатите, който ми остави.

— Трябва да е.

Бош чу тракане на клавиатура, после няколко секунди тишина, преди Хеник да съобщи какво е открила.

— Записал е, че работите за полицейското управление в Сан Фернандо.

— Изкарах там няколко години, после се върнах в Лос Анджелис. Сега се занимавам с неприключени следствия.

— С какво мога да ви помогна?

— Искам да получа досието на човек на име Нелсън Хейстингс, дата на раждане шестнайсети март седемдесет и шеста.

— Добре, записах го.

Сега идваше трудната част. Бош имаше нужда от тази информация час по-скоро и трябваше да се поумилква на Хеник, за да си спечели сътрудничеството й.

— Казахте, че името ви е Хеник, така ли? — попита той. — Искам да го променя в телефонния си указател.

— Да, сър — отвърна тя.

— Може ли да го кажете буква по буква? Искам да съм сигурен, че съм го записал правилно.

Тя му го издиктува.

— Благодаря. А първото име?

— Сара.

— Добре, Сара, за какъв срок говорим за тази работа? Защото времето ме притиска.

— Ами, вкарах ви в списъка. Обикновено обработваме исканията по реда на постъпването им. В какъв смисъл ви притиска времето?

— Ако сме прави за този човек, той е сериен убиец. Трябва да го пипнем, преди да е убил още някого. А военното досие ми е нужно, за да проверя дали може да е присъствал на определени места в определени години. Като го получим, ще започнем да затягаме мрежата и ще го приберем, преди да е наранил още някого. Никой не иска такова нещо на съвестта си. Нали ме разбирате?

Настъпи миг мълчание, преди Хеник да отговори.

— Разбирам — каза тя. — Дайте ми двайсет и четири часа и ще ви потърся. Гари има номера и имейл адреса ви тук. Още ли са същите?

— Същите са — отвърна Бош. — Значи… утре е събота. Тези двайсет и четири часа към понеделник ли се прехвърлят, или мислите, че ще узная нещо утре?

— Утре съм дежурна. Би трябвало да се чуем.

— Много ви благодаря, Сара.

Бош затвори, потегли през паркинга и се насочи към центъра „Амансън“.

25.

Балард се бе върнала на работното си място и съставяше бележки за разговора си с Крамър, когато Бош се приближи зад стола й и остави пред нея пликчето за веществени доказателства, в което бе запечатана значката от кампанията.

— Какво е това? — попита тя.

— Улика — каза Бош. — Трябва да я пратиш час по-скоро в лабораторията за вземане на отпечатъци.

— Знам какво е. Как го взе?

— Не исках да чакам да се завъртят колелцата на бюрокрацията. Отидох до Чикаго и го прибрах.

Сега Балард повиши глас.

— Ходил си до Чикаго?

— Току-що го казах.