Пустинна звезда

— Да, може. Но иска да скрие колко внимателно ни следи, защото той е нашият човек.

— Какво имаш предвид? Убиецът?

— Бих си заложила значката, Хари. Ако му вземем ДНК-то, ще съвпадне.

— Кажи ми как стигна до този извод.

Балард му предаде разговора, който бе провела тази сутрин със Санди Крамър, и как един от последните й въпроси към продавача на смокинги бе разкрил, че Хейстингс е лъгал, когато бе казал, че убийството на Лора Уилсън е станало преди да започне работа за Джейк Пърлман.

— Той е бил с Пърлман през цялото време — заяви тя. — И това не е дребна лъжа. Това е лъжа, която има за цел да ме заблуди. Което я прави голяма лъжа.

— Добре, разбирам — каза Бош. — Това е подозрително, но не стига, за да му сложиш белезниците. Имаш ли нещо друго?

— Да. След като говорих с Крамър, започнах да си припомням разговорите си с Хейстингс по този случай. Винаги той е бил активната страна. Той е този, който се обажда и иска нова информация, уж за Пърлман. Но сега си мисля, че се е опитвал да види колко близо сме до разкриването му.

— Още не стига за белезници.

— Виж това.

Тя му подаде лист от бележник. Бош го погледна и осъзна, че това е списъкът със задачите й по случая.

— Твоят списък — каза той. — Виждал съм го.

— Знам — отвърна Балард. — Но аз така и не пратих на Хейстингс снимка на Лора Уилсън и точно затова не съм го задраскала от списъка.

— И какво означава това?

— Ами, тази седмица проведох два телефонни разговора с Хейстингс за случая Уилсън. Сега превъртах наново първия разговор в главата си. Попитах го дали името Лора Уилсън му е познато и го помолих да провери какви записки може да са останали от кампанията за работата й като доброволка или за направено от нея дарение, или нещо друго. Помолих го също да разпита хората от екипа, включително и съветника. Деветдесет и пет процента съм сигурна, че не съм споменавала, че Лора е чернокожа. Планът беше да сканирам снимка и да му я пратя. Но така и не го направих. Забравих.

— Ясно.

— А после, при следващия ни разговор, той ми съобщава, че няма никакви архивни документи и че никой, включително Джейк, не може да си спомни жена на име Лора Уилсън да е била доброволка или нещо друго. И за да подчертае това, каза, че Джейк би си спомнил, ако е имал афроамериканка в екипа или като доброволка.

— Но ти си сигурна, че не си му казала, че Лора е чернокожа.

— Точно така. А после, когато Джейк се отби в отдела вчера, и той каза същото: че би си спомнил афроамериканка в кампанията.

Бош кимна. Преди да тръгне към летището, Балард му бе казала, че са я предупредили, че Пърлман идва на изненадващо посещение в отдела.

— Не може ли Хейстингс сам да е разбрал, че е била чернокожа? — попита той.

— Ами, всичко е възможно — каза Балард. — Но аз не съм му казвала. Сигурна съм.

— Като изключим това, как мина изненадващото посещение?

— Той и антуражът му останаха в отдела около трийсет минути максимум. Разведох ги, направиха снимки и аз получих около пет минути с Пърлман, за да го питам за Лора. И още нещо, Хейстингс все ни прекъсваше и напомняше, че Джейк имал натоварен график и трябвало да тръгва. Още един признак, че се опитва да пречи на разследването. Явно не иска да задавам въпроси на Пърлман.

От развълнувания й тон личеше, че се носи на крилете на адреналина. Бош също започваше да усеща действието му.

— Какво мислиш, Хари? — попита Балард. — Какво ще правим?

— Много просто. Ще му вземем ДНК-то — каза Бош. — Същото си мислиш и ти, нали? Ако ДНК-то съвпада, край на играта. Белезници.

Балард кимна и каза:

— Ще го направим незабележимо. Скрито взимане на проба. Не можем да позволим някой да разбере за това. Ролс издрънква всичко на Хейстингс и колкото повече хора знаят, толкова повече неща могат да се объркат. Ето защо исках да се видим навън.

— Ясно — каза Бош.

И двамата помълчаха за един дълъг момент, преди Бош да заговори отново.

— Аз ще го направя.

— Кое ще направиш? — попита Балард.

— Ще проследя Хейстингс и ще му взема ДНК-то.

— Сам-самичък?

— Ти не можеш. Ти трябва да ръководиш отдела, а и Хейстингс те познава. Докато мен не. Аз не бях там при изненадващото посещение. Ще го наблюдавам и ще взема пробата. Ако съвпада, ще му устроим игричка. Викаме го уж за да му съобщим нова информация по случая и го записваме как казва, че не познава Уилсън и никога не е бил в апартамента й.

— Добре. Така става. Как да обясня на другите, че не си на работното си място? Като спреш да идваш, те ще ме питат.

— Тогава да устроим игричка и на тях. Значката от кампанията е у мен. Донасям я и ти побесняваш, че съм ходил в Чикаго без разрешение. Вече си показала, че си склонна да отпратиш вкъщи всеки, който прецака нещата.

Балард помълча, докато преиграваше възможния сценарий в ума си. После каза:

— Знаеш ли, може и да се получи.

— Чакай малко, Масър знае, че ти си ме пратила — сети се Бош.

— Него го няма. Трябваше да се погрижи за нещо и си тръгна.

— Тогава да го направим. Искам да съм по петите на Хейстингс, когато излезе от работа днес и започне уикенда си.

— Има още нещо.

— Какво?