Пустинна звезда

— Ясно. Иска ми се да можех да ви помогна повече.

Балард прибра снимките в папката и я затвори.

— Доколкото разбирам, вече сте говорили с Джейк и с Хейстингс — каза Крамър.

— Да — отвърна Балард. — Срещнах се с тях вчера. Вие наистина не харесвате Хейстингс, нали?

— Толкова ли е очевидно?

— Да. Но едно време всичките сте били добри приятели?

— Да, бяхме. Бяхме близки като пръстите на едната ръка, така казвахме. Но Нелсън се набута между мен и Джейк и ни отдалечи един от друг. Всичко започна по време на онази кампания и след като загубихме, обвиниха мен. Не Джейк, а Нелсън, и това винаги ме е дразнило, защото той беше просто шофьор. Не пишеше изявления, не организираше рекламата в медиите. Не правеше нищо освен да кара колата, а после стовари всичко върху мен, че уж аз съм бил причината да загубим.

Балард замръзна. Опита се да не издаде какво става в главата й, но беше сигурна, че когато разговаря с Хейстингс за кампанията през 2005-а и значката в чекмеджето на Лора Уилсън, той бе казал, че онези избори са били преди да се включи в екипа на Пърлман.

— Чакайте малко — каза тя. — Нелсън Хейстингс е бил шофьор на Пърлман по време на кампанията през 2005-а? Бил е с вас тогава?

— Да, беше — потвърди Крамър. — Тъкмо се беше върнал от Афганистан и се бе уволнил от армията, и Джейк каза, че има нужда от шофьор. Не му плащахме нищо. Беше доброволец.

— Той обикалял ли е да чука по вратите?

— Всички го правехме. Дори и Джейк. Беше задължително.

В кръвта на Балард нахлу адреналин. Беше уловила несъответствие, може би дори откровена лъжа в хвърлената от нея мрежа. Почувства, че разследването изведнъж е получило солидна нова посока.

— Преди да си тръгна, искам да ви попитам още нещо — каза тя. — Когато бяхте в гимназията, познавахте ли сестрата на Джейк?

— Разбира се — каза Крамър. — Всички я познавахме. Сара. Онова, което се случи с нея, бе ужасно, просто ужасно.

— Виждахте ли се със семейството, когато тя беше убита?

— Да, ходих при тях. Джейк ми беше приятел. Но какво може да каже човек в такива ситуации? Беше истински кошмар.

— Кой друг от неговите приятели го подкрепяше?

— Ами, аз бях там. И Нели. И още един, Ролс, той стана ченге, също беше част от групата ни.

— Ролс също ли беше от пръстите на онази ръка, както се изразихте?

— Да. Опитвахме се да направим каквото можем, но не знаехме как да помогнем. Бяхме още хлапаци.

— Разбирам това. Тогава полицията говори ли с всички ви?

— Мисля, че да. С мен говориха със сигурност. Бях излизал на една среща със Сара, но това беше много по-рано. И все пак те здравата ме измъчиха. Тези случаи свързани ли са по някакъв начин? Сара и момичето със значката?

— Не знаем. Може да е само зловещо съвпадение. Просто бях любопитна. Тази работа още ли е важна за Джейк?

— Да, и винаги ще бъде, сигурен съм. Сара беше страхотна. Умна, красива и имаше куп хубави качества. Не мога да разбера защо някой би поискал да й отнеме всичко.

Балард кимна.

— Е, вече почти стана време за срещата ви — каза тя. — Мисля, че ще ви оставя да се подготвите за нея. Благодаря ви за отделеното време, господин Крамър. Бихте ли направили едно нещо за мен?

— Разбира се — съгласи се Крамър. — Какво искате?

— Искам да запазите в тайна този разговор. Това проблем ли е?

— Съвсем не, детектив.

Балард даде на Крамър телефонния си номер и му каза да й се обади, ако се сети за нещо друго, което тя би трябвало да знае. Докато се върне при колата си, почти се беше задъхала от вълнение. Запали двигателя и пусна климатика. Овладя се, после посегна към съседната седалка да вземе списъка си. Преглежда го известно време, мъчейки се да успокои дишането си. Съсредоточи се върху един от редовете.

„Хейстингс — прати снимка на Л. У.“

Осъзна, че изобщо не го бе направила. А това повдигаше един важен въпрос.

Погледна часовника на таблото, направи сметката и осъзна, че Хари Бош е във въздуха и ще минат още няколко часа, преди да може да говори с него. Знаеше, че дотогава има да свърши много неща.

Включи колата на скорост и се отдели от бордюра.

24.

Бош вкара колата си в северния паркинг на мола „Хоторн“ и веднага забеляза тази на Балард. Тя бе единственото превозно средство в необятното море от асфалт около изоставения мол. Подкара право към нея и паркира така, че шофьорските им прозорци да са един срещу друг и двамата да могат да говорят, без да слизат от колите. На жаргона на лосанджелиската полиция това се наричаше „среща 69“.

Прозорецът на Бош вече бе свален, защото климатикът на старото чероки не успяваше да повлияе особено на температурата в колата. Прозорецът на Балард се плъзна надолу, когато той спря.

— Как мина полетът, Хари?

— Отлично. Послушах малко хубава музика. Е, за какво е този код шейсет и девет?

— Не исках да говорим в „Амансън“. Днес Ролс беше там, а той е връзка с Хейстингс и Пърлман. Всъщност тази седмица идва доста често и мисля, че го прави, защото Хейстингс иска да знае какви действия предприемаме.

— Наистина ли? Не може ли Хейстингс да ти се обади, когато пожелае?