Пустинна звезда

— Да, много жалко. Но всичко, което направихме, всичко, което знаехме за убийството, е в делото. Нямам какво да добавя. Дочуване.

— Не затваряйте.

— Не мога да ви помогна, Бош.

— Няма как да сте сигурен. Не и преди да ме изслушате. Има друго убийство.

Дюбоз не каза нищо и Бош изчака.

— Кога? — попита накрая Дюбоз.

— Всъщност единайсет години по-рано — отвърна Бош. — Току-що направихме връзката чрез ДНК.

— Къде?

— В Холивудския район. В подножията, също като при Уилсън.

— Чернокожа?

— Бяла. Има ли значение?

— Не, само се опитвам да схвана детайлите.

— Мислите ли, че расата има нещо общо с убийството на Уилсън?

— Не, доколкото ни беше известно.

— Това отрази ли се на разследването?

— Какви ги говорите, Бош?

— Нищо. Просто задавам въпроси. Кажете ми нещо за разследването, което го няма в делото.

— Няма такова.

— Винаги има. Ненаписани доклади, необяснени задънени улици. Защо не разследвахте кръвта в урината?

— Кое?

— Чухте ме. Получили сте ДНК от кръв в урината. Това означава, че е имало заболяване, но в делото не пише нищо за разследване в тази посока.

— Вие ебавате ли се с мен? Какво трябваше да направим? Това би могло да означава всичко. Един силен удар в корема ще ви докара кръв в пикнята. Да не би да трябваше да обиколим всички болници и клиники по диализа в града и да казваме „Дайте ни списък на пациентите си“? Майната ти, Бош. Направихме за случая всичко, което се полага, и…

— Нелсън Хейстингс. Това име да е изниквало случайно?

— Нелсън… кой?

— Хейстингс. Няма го в делото. По онова време е бил около трийсетгодишен, току-що излязъл от армията. Името говори ли ви нещо?

— Не, никога не съм го чувал.

— Мислите ли, че щяхте да си спомните, ако е изниквал?

— Ако е изниквал, името му щеше да е в делото. Не сме пропуснали нищо. Това ли е?

— Да, добре, Дюбоз. Това е.

— Хубаво.

Дюбоз затвори.

По време на разговора Бош бе държал под око изхода на подземния паркинг. Не бе видял оттам да излиза черна „Тесла“. Сега започна да предъвква разговора с Дюбоз. Фактът, че пенсионираният детектив бе споменал за проверка на болници и клиники по диализа, му говореше, че Дюбоз и партньорът му вероятно са обмисляли такава насока на разследването и са я отхвърлили. Сигурно се чувстваше гузен заради това и по тази причина се дразнеше на Бош. Един необърнат камък — Бош знаеше, че детективите носят такова чувство за вина и съжаление чак до гроба си.

Тъкмо се канеше да позвъни на Балард и да й каже за обаждането на Дюбоз, когато видя редица коли да се изнизва бързо от паркинга на кметството. Третата бе черна „Тесла“. Бош остави телефона, отдели се от бордюра и я последва. На 1-ва улица имаше червен светофар и той я настигна и провери регистрационния й номер. Беше колата на Хейстингс, но стъклото бе прекалено тъмно, за да се убеди, че в нея пътува мъжът, чиято снимка бе публикувана на уебсайта на градския съветник.

Колата сви надясно по 1-ва и се насочи на север, за да излезе от центъра. Шофьорът избираше наземните пътища вместо задръстената в часа пик Холивудска магистрала. Следенето с една кола винаги бе трудна работа, особено ако колата е трийсетгодишно чероки с отличителна квадратна форма. Бош се държеше колкото може по-далеч, но знаеше, че ако пропусне дори един светофар, лесно може да изгуби Хейстингс. Беше взел домашния му адрес от Балард, но се надяваше някъде по пътя той да спре и да остави ДНК-то си на чаша кафе, опаковка от храна или коричка от пица. Отделяните кожни клетки съдържаха необходимото ДНК. Достатъчно беше Хейстингс само да е в контакт с някой предмет и да го остави, за да може Бош да го прибере.

В крайна сметка теслата излезе на булевард „Сънсет“ и се насочи на запад към залязващото слънце. Бош знаеше от данните, които му бе пратила Балард, че Хейстингс живее на „Виста“ близо до долния вход за парк Ръниън Кениън. Остана разочарован, че изглежда, пътуваше към дома си. Това означаваше, че вероятно няма да може да се сдобие с ДНК тази вечер.

Но после черната „Тесла“ подмина „Виста“, без да завие. На няколко преки по-нататък спря пред магазина за вино и алкохол „Алмър“. Бош отби до бордюра на известно разстояние зад нея и видя как един мъж изскочи от колата и бързо влезе в магазина. Той подкара отново и влезе в страничния паркинг, където шофьорът на теслата нямаше да го види, като тръгва. Нахлупи си шапка на „Доджърс“, слезе от колата и влезе в магазина. Шапката щеше да му осигури известна маскировка, но той залагаше на това, че Хейстингс още не го е виждал и не е потърсил негова снимка, когато е научил от Балард за най-новото попълнение на отдел „Неприключени следствия“. Но дори и да бе виждал снимка, тя щеше да е стара, от досието на Бош в Лосанджелиското полицейско управление.

В магазина Бош се увери, че шофьорът е Хейстингс, и изпита поне моментно облекчение, че не е оплескал наблюдението.