Пустинна звезда

Хейстингс стоеше пред стелажите с червено вино. Бош влезе по-навътре в магазина и спря пред един нисък стелаж с бели вина. Над него видя как Хейстингс посегна към бутилка червено и я подържа в ръка, докато четеше етикета на гърба й. После остави бутилката и взе друга. Прочете и нейния етикет и изглежда, видяното му хареса. Обърна се и отиде на щанда да я плати.

Бош си отбеляза местоположението на първата бутилка, пипана от Хейстингс. Знаеше, че може да се върне за нея. Но в момента искаше да е готов да продължи следенето му. Обърна се и излезе от магазина, за да се върне при колата си.

Знаеше, че Хейстингс вероятно се е запътил към дома си недалеч оттук, за да започне уикенда с бутилка вино. Но не можеше да рискува да го загуби, ако не е така. Беше важно да знае къде се намира Хейстингс, ако решат да се конфронтират с него или дори да го арестуват през уикенда. Трябваше да доведе наблюдението докрай.

След няколко минути Хейстингс излезе от магазина, хванал бутилката за гърлото. Без да поглежда по посока на Бош, се качи в колата си. Бош можеше да види само задницата на теслата покрай ъгъла на магазина. Когато тя изчезна, за да се влее отново в уличното движение, Бош излезе от паркинга и я последва.

Хейстингс не се прибра вкъщи. Продължи на запад по „Сънсет“, мина през Феърфакс и Кресънт Хайтс, а после продължи по булеварда, докато не стигна до „Сънсет Плаза“, където зави пак на север към хълмовете. Скоро зави по „Сейнт Айвз“ и почти веднага паркира до бордюра пред една къща.

Бош подмина „Сейнт Айвз“ и няколко къщи по-нагоре по хълма направи обратен завой, за да се спусне обратно. Задържа се на място, откъдето имаше тесен и частично закрит изглед към теслата и входа на къщата, пред която бе паркирана тя. Чакаше и наблюдаваше, но Хейстингс не слезе от колата. Бош започна да се чуди дали това не е някаква негова хитрост, за да провери дали го следят.

Но после вратата на гаража на къщата започна да се отваря и Бош видя една кола да идва по „Сънсет Плаза“ с пуснат мигач. Бързо свали сенника и потърка челото си с ръка пред лицето, докато колата завиваше пред него по „Сейнт Айвз“. При преминаването й погледна регистрационния номер и я проследи как влезе в гаража. Хейстингс слезе от теслата и отиде до гаража с бутилката вино в ръка. Влезе и след секунди гаражът се затвори.

Бош бързо грабна бележник и химикалка от конзолата между седалките и записа регистрационния номер. После се обади на Балард.

— Да, Хари?

— Къде си?

— Вкъщи. Какво има?

— Можеш ли да провериш един номер на кола? Хейстингс не се прибра у дома. Купи бутилка вино и я донесе в една къща над „Сънсет Плаза“. Видях някаква кола да влиза в гаража и записах номера.

— Кажи ми го и след малко ще ти се обадя.

Бош й го прочете от бележника си и затвори.

Погледна към къщата и не видя никакво движение зад пуснатите пердета. Предчувствието му казваше, че Хейстингс е дошъл за романтична вечеря с някого и вероятно ще остане за през нощта. Бош знаеше, че е възможно Балард да поиска от него да продължи наблюдението на сутринта, а вероятно и през целия уикенд.

Помнеше, че на „Сънсет“, близо до „Буук Суп“, има офис на „Мидуей“ за коли под наем. Потърси го на телефона си и се обади да си запази кола. Знаеше, че да продължава да следи Хейстингс с ловджийско зелено чероки от 1992-ра би означавало да си насилва късмета. Трябваше да смени колите.

Балард му позвъни, докато говореше с „Мидуей“, и той пренебрегна обаждането. След като си направи резервацията, й се обади.

— Тази къща, за която говориш, на „Сейнт Айвз“ ли е? — попита тя.

— Да — потвърди Бош. — Какво откри?

— Номерът е регистриран на името на Рита Форд, живуща на „Сейнт Айвз“. Тя е политически съветник на Пърлман. Ниска, бяла, с дълга тъмна коса — тя ли е?

— Не я видях, защото влезе направо в гаража. Взех само номера.

— Е, изглежда си имаме работа с малък служебен романс. Чудя се дали Пърлман знае. Това би могло да му изяде главата, ако някога тръгне на зле или стане обществено достояние.

Бош не изказа мнение. Не му пукаше за нещо, което за него представляваше обикновена клюка.

— Усетът ми подсказва, че Хейстингс ще остане цяла нощ — каза той. — Възможно е да се прибере вкъщи по-късно, но предполагам, че няма. Не и щом ще пият бутилка вино.

— Прав си — съгласи се Балард.

— Е, искаш ли да остана или да продължа следенето на сутринта? Току-що наех кола. Утре ще съм с нов фасон, в случай че се тревожиш за черокито.

— Умно. Ти решавай. Тръгни си, ако искаш.

— Видях го да държи бутилка вино в магазина. Мога да се върна и да я взема, а после да ти я оставя, за да я проверят за отпечатък от длан на сутринта.

— Уха, да! Върви да я вземеш, Хари, и да се надяваме, че никой няма да те изпревари.

Бош се поколеба за момент, но после каза нещо, което му се въртеше в ума.

— И знаеш ли, след като той е тук с нея…

И млъкна.

— Какво? — попита Балард.

— Мислех си за къщата му — каза Бош. — Навярно бих могъл да проверя дали там има нещо.