Пустинна звезда

— Добре, значи върху това ще изградим историята си. Става дума за нещо, което Крамър ти е казал. Обвинение или просто някаква история, която ще навреди на Пърлман в политически план, ако излезе наяве. Ще спретнем някакви фалшиви писмени показания на Крамър.

Докато Бош говореше, Балард кимаше, макар че той не можеше да я види по телефона.

— И ще е малко вероятно Хейстингс да се обади на Крамър да провери, защото двамата не си говорят — добави тя. — Можем да кажем, че Крамър е запазил документи от онази първа кампания и в тях има нещо, което свързва Пърлман с Лора Уилсън. Може би бележка или есемес, или нещо такова. Ще го обмислим, преди да се срещнем.

Тя запали колата и се насочи обратно към 10-а магистрала.

— Значи ти ще подготвиш нещата? — попита Бош.

— Ще се опитам да го домъкна в „Амансън“ днес — каза Балард. — Хубаво е, че е събота. Там няма да има никой. Ще му кажа, че трябва да го запазим в тайна.

— Ами ако той поиска ти да отидеш при него? Какъв е резервният план?

— Просто ще му откажа. Пърлман може също да работи в събота. Значи трябва да е в „Амансън“. Ако се дърпа за „Амансън“, ще му предложа да се видим в някое кафене и ще закъснея, за да започне да си пие кафето и да си изхвърли чашката, когато свършим с разговора.

— Добре. Той току-що влезе в подземния паркинг на кметството. Искаш ли да остана тук, просто за в случай че излезе пак?

— Не, хайде да се видим в „Амансън“ и да уточним историята. После можем да се подготвим за срещата.

— Не мисля, че Хейстингс е забелязал, че го следя. Но за всеки случай е по-добре да не присъствам на срещата. Ще стоя надалеч.

— Да, играй на сигурно.

— Добре, ще се видим там.

Балард затвори. Трябваха й четирийсет минути да мине през центъра и да излезе в Уестчестър. Когато най-после стигна до „Амансън“, завари Колин Хатърас на работното й място.

— Колин, какво правиш тук? Събота е.

— Просто исках да поработя върху това преди доклада в понеделник.

— Какъв доклад?

— Нали ще се видим рано сутринта, за да прегледаме КГГ информацията за Пърлман-Уилсън.

— А, да, вярно.

— А ти какво правиш тук?

— Ами… работа. Трябваше да мина през лабораторията тази сутрин и смятах да напиша някои доклади и да проверя едно-две неща. Чакай да си взема кафе, а после можем да поговорим за КГГ-то. За да те пусна да си вървиш и да се порадваш на уикенда.

— Ъъъ, добре. До понеделник вероятно ще разполагам с повече информация, но и сега става. Какво казаха от лабораторията? Добри новини?

— Не, не са добри. Точно затова се надявам КГГ-то да ни помогне.

— Ами Хари? Ще се върне ли?

— Всъщност да. Говорих с него и той започна да схваща как стоят нещата. Вече всичко е наред.

— Чудесно. Хари ми харесва. Добра душа е.

— Аха. Ей сега се връщам. Приготви там каквото искаш да ми покажеш.

Балард остави раницата на пода до стола си и отиде в стаята за отдих. Нямаше направено кафе, което бе хубаво. Това й даваше уважителна причина да се забави. Тя включи кафеварката, а после извади телефона си, за да прати съобщение на Бош.

Не бързай да идваш, Хари. Колин е в офиса.

Ще се опитам да я разкарам.

Когато е чисто, ще ти пиша.

Щом каната се напълни, Балард си наля една чаша и се върна в работната зона. Колин вече бе придърпала втори стол до бюрото си, така че Балард да може да седне до нея и да гледа екрана.

— Дай ми само още минутка — каза Балард. — Трябва да напиша един бърз имейл.

Извади лаптопа от раницата и го отвори върху бюрото си. После състави имейл-примамка до Хейстингс с надеждата това да доведе до лична среща.

Нелсън, изникна нещо. Знам, че е събота, но намерих записки от първата кампания на Дж. П. и има нещо, за което трябва да поговорим. Има ли някакъв шанс да дойдеш в „Амансън“ или да се видим някъде извън кметството? Пиши ми.

Р. Б.

Прочете отново имейла и осъзна, че споменаването на кметството издава, че знае, че той работи там в събота. Махна тази част и го изпрати на Хейстингс. После грабна бележник и химикалка, за да отиде да изслуша доклада на Хатърас. Но още преди да е станала от стола си, й се обади Хейстингс.

— Детектив Балард, за какво става дума?

— Хм, не искам да го обсъждаме по телефона — каза Балард. — Може ли да се видим днес?

— Днес съм на работа. Ще трябва да дойдете в центъра.

— Не, не искам да сме в кметството. Наоколо може да има други хора и не бих…

— Разбирам. Мога да си тръгна от офиса в два. Знаете ли Гранд Сентръл Маркет на Бродуей?

— Да. Можем да се видим там.

— Има кафене G&B точно до входа откъм Хил Стрийт. Да се видим там в два и петнайсет.

— Добре.

— Сигурна ли сте, че не можем да го обсъдим по телефона още сега?

— Предпочитам да не го правя. Ще разберете защо.

— Добре тогава. Значи в два и петнайсет в G&B.