Пустинна звезда

— Хари, да не си посмял. Ти вече не си частен детектив и трябва да спазваме буквата на закона. Има си правила за скритото събиране на доказателства. Прибраната вещ трябва да е захвърлена на публично място. Не влизай в къщата му. Сериозно говоря.

— Ами ако просто се завъртя нататък и проверя кофите за боклук? Съдилищата са постановили, че боклукът е законна плячка.

— Ако е на обществена улица. Така че, Хари, не припарвай до къщата му. Искам да те чуя как го казваш.

— Няма да ходя до къщата му, ясно. Беше просто предложение.

— Лошо предложение.

— Добре, значи ти ще си си вкъщи, така ли? Отивам да взема онази бутилка.

— Тук ще съм.

След двайсет и пет минути Бош спря пред жилищния блок на Балард в Лос Фелиз. Балард го чакаше на улицата, защото й се бе обадил предварително. До нея стоеше на каишка кучето й Пинто.

Бош й подаде през прозореца бутилката „Портландия“ пино ноар. Беше в кафяв хартиен плик на магазина.

— Кажи им, че може да има отпечатък от длан на предния етикет — каза той. — Хейстингс я държеше в дланта си, докато четеше задния.

— Ясно.

Тя отвори плика, извади бутилката за шийката и огледа предния етикет.

— Изглежда ми хубаво вино.

— Сигурно — отвърна Хари. — Но е прекалено скъпо за него. Избра си нещо по-евтино.

— Рита Форд не си струва хубавото вино… чудя се дали го знае.

— Вероятно има много неща, които не знае за Хейстингс.

— Благодаря ти, Хари. Ще видя кой е на работа утре и ще го занеса още рано сутринта. Може би дотогава вече ще са открили нещо за значката.

— Обади се да ми кажеш.

— И ще добавя това към разходите ти.

Тя се усмихна и Бош кимна и каза:

— Да, добави го.

Балард отстъпи назад и Бош потегли.

Намираше се в квартала на дъщеря си. Реши да мине покрай къщата й, макар да предполагаше, че още не й е свършила смяната. Малкият дом, в който тя живееше с приятеля си, бе тъмен. Бош се позабави няколко секунди и продължи нататък, като извади телефона да й се обади.

Включи се гласовата поща.

— Здрасти, Мадс, просто исках да ти кажа, че се върнах в Ел Ей. Наблизо съм, ако имаш нужда от нещо или искаш да ти взема кафе, бира или вечеря. Обичам те.

Затвори. Знаеше, че тя вероятно няма да му се обади, нито да се възползва от предложението му. Продължи да кара в нощта.

27.

Балард се качи в колата, свали прозореца и се овладя.

— Мамка му!

Извади телефона си и се обади на Бош. Той вдигна веднага и Балард чу на заден план шум на улично движение.

— Хари, аз съм. Къде си?

— В колата под наем, следвам Хейстингс към кметството.

— Кметството… сигурен ли си? Днес е събота.

— Няма да съм сигурен, докато не стигне дотам, но изглежда, се е насочил към центъра. Тръгна си от къщата на Рита Форд около осем, прибра се вкъщи, а малко по-късно излезе с небрежни съботни дрехи.

— Какво означава това?

— Сако, риза, без вратовръзка.

— И не е спирал другаде?

— Засега не. Нещо от лабораторията?

— Тъкмо излизам оттам. Резултатите не са добри.

— Няма ли отпечатъци на значката?

— А, отпечатък има. Само че е на Лора Уилсън.

— Добре. Ами винената бутилка? Видя ли…

— Размазан е. Не върши работа.

— Ами ДНК?

— Оставих бутилката и значката в серологията. Дарси я няма, но й се обадих. Тя каза, че ще дойде да вземе проби. Но недей да храниш големи надежди. Според нея сме имали късмет с отпечатъка от длан на перваза, защото човекът вероятно е бил нервен и се е потял. Съмнявам се, че Хейстингс се е изпотил кой знае колко да вземе бутилка вино.

Бош не отговори.

— Чуваш ли ме, Хари?

— Да. Просто мисля. Ти не искаш да ровим в боклука му, докато не бъде изкаран на улицата. Тогава може би трябва да се заемем със самия Хейстингс.

— Какво, да го арестуваме ли? Не разполагаме с нищо.

— Не, просто да го повикаме пак в „Амансън“. Не знам, ще измислим нещо, ще му кажем, че трябва да дойде, за да му съобщим някаква новина.

— И си сигурен, че той ще дотича чак в Уестчестър в почивния си ден?

— Кажи му, че трябва да дойде лично заради нещо деликатно, което сме открили за съветника. Знаем, че за него приоритет номер едно е да пази Пърлман. Ще дойде. А после ще го сложим на стол с подлакътници, така че да получим отпечатъци от дланите му, когато стане. Ще му поднесем кафе, ще сложим някакви закуски и пакетче дъвки на масата. Ще му дадем някакъв документ, който уж може само да прочете, но не и да задържи. Сещаш се, ще му разиграем пълната програма и като си тръгне, се надявам да имаме отпечатък от длан и ДНК-то му.

Балард се замисли за кратко върху идеята.

— Какво мислиш? — попита я Бош.

— Може и да се получи, но ако той е нашият човек, ще разбере, че го будалкаме — каза Балард. — Трябва да намерим нещо достатъчно важно, за да го извикаме, но също така трябва и да повярва на това, което му кажем.

— Нали спомена, че Хейстингс и онзи продавач на смокинги не си говорели?

— Крамър. Да, от години. Хейстингс го изтикал от обкръжението на Пърлман и Крамър още му се сърди.